Априорната симетрия между пространството и времето

Патология, казва Кант: синтезираш себе си априори, като полагаш апостериори симетрия между пространството (x) и времето (t) аналитично. Патология е, понеже - преместване (v): на фон, x/v = t; във фон, dψ/d(x/v) = dψ/dt; чрез фон, dψ²/d(x/v)² = dψ²/dt² ↔ v² dψ²/dx² - dψ²/dt² = 0 (d'Alembert). Та да улавяш в слуха си звукова вълна, вместо просто да чуваш със слуха си звук, видиш ли, е патология. Но нима не е патология просто да виждаш светлина, вместо да улавяш електромагнитна вълна? Електромагнетизмът се регистрира, той, видиш ли, не е феномен. Как се регистрира феномен? Разпространение (c) чрез ведно:
    непрекъснато възобновяване (едно измерение), x/c = t, от разсъдък;
    "хващане в крачка" (две измерения), dψ/d(x/c) = dψ/dt, от времесъзнание;
    "виждане" (три измерения), dψ²/d(x/c)² = dψ²/dt² ↔ c² dψ²/dx² - dψ²/dt² = 0, от душа.
Синтетични съждения апостериори.