Намираме помежду си в "звукова картина" общ език в ансамбъл. Ансамбълът "звучи" във времето, та "звуковата картина" се "чува" в пространството. Наглед. Динамиката е "намираме помежду си", а спектърът - "общ език". Спектърът е динамичен. Тази феноменология бива надстроечно у човек, т.е. физична, химична, биологична и собствено човешка. Пък да се формализира съдържание означава да се загърби "звуковата картина".