"Eurer Kinder Land sollt ihr lieben..."* (децата от нашето бъдеще).
Проклятието връз българина е "веднъж се живее", което се прикрива зад "бъдещето на нашите деца".
Разяснявам двете най-смущаващи формули от Ницше, свързани са помежду си...
Ами нещо се анализира или за да се усвоява, т.е. на тъмно, или за да се сглобява,
т.е. на светло; но не щото в усвояване на природата се излюпва и плете паяжина той, паякът, а в сглобяване на природата... И току оздравително, да, току възтежнително е да боледуваш от продоволствена мотивация, от "болното животно"** у себе си -
било (1) по род, било (2) от "веднъж се живее". "... was fällt, das soll man auch noch stossen!"*** Че друго е да изпаднеш в немилост. Естествено е човек в последна сметка да живее в помрачение (та например Омировия свят, а чиято аналитика е Гръцката трагедия и чиято диалектика Елинизмът****), както пък в просвет живее животното. "Todt sind alle Götter: nun wollen wir, dass der Übermensch lebe."*****
----------
* "Вие трябва да обичате земята на своите чеда...", Ницше, "Тъй рече Заратустра", III, "За вехти и нови скрижали", 12, пр. Жана Николова-Гълъбова.*** "... което пада, то трябва дори да се блъсне!", Ницше, "Тъй рече Заратустра", III, "За вехти и нови скрижали", 20, пр. Жана Николова-Гълъбова.
**** Виж Първата Ницшева книга.
***** "Мъртви са всички богове: сега ние искаме да живее свръхчовекът...",
