┌ "t -", механичен момент, всмуква се маса
↓
ψ = e±j(ω/2)(t - x/c), спинор: ± ω/2 (t, времето; x, пространството)
↑
└ "- x/c", полеви момент, каптира се поле
(c, бързината на раз-пространение)
±, спинорът се върти около своя собствена ос, нежели условна:
заряд се въз-ражда, защото спинорният ди-пол текущо е зареден.
Нютон постулира масата, че механичният момент се явява разширение.
Максуел постулира заряда, че полевият момент се явява свиване.
Разликата между Дирак срещу Нютон и Максуел е,
че относно спинора нагледът и езикът си съответстват,
пък относно класическата елементарна частица съвпадат.
Вълнов инфлексор, Клайн-Гордън: ω²ψ = c² d²ψ/dx² -
d²ψ/dt²,
хем вълнов (ψ), хем точков (x, t), хем трептящ (ω) източник (c).
Инфлексор, Шрьодингер: -
(1/2) (ћ/ω) c² d²ψ/dx² + V ψ = j ћ dψ/dt,
инфлексорът (V) се (ћ*) движи (t) във (x) вълнова функция (ψ)
потенциално [- (1/2) (1/ω) c² d²ψ/dx²].
Т.е. "звездите, които не танцуват" -
вместо при класическата елементарна частица.
----------
* Константата на Дирак.
