Великолепен текст! Избегнато е учебникарството. Напомня ми на Карл Ясперс и на неговото сладкодумие. Удържа се във философска реч, т.е. кръговрата "едно от друго", психологията, за да не се пропадне в терминология. И ето как самата себепочуда в мислоизлиянието оформя и изпълва със съдържание "себе си"; човек така се подготвя за диалог. Но имам чувството, че учениците не го заслужават; нито техните сърца са трепетни за магиката на подобна гора.
Близо час видео (4 окт.' 2023, YouTube):
