Сетивност - синтетични съждения апостериори. Врели-некипели са все пак история. Философът е, че човек, бидейки "свободен да бъде отсъждан"*, стъпва току
нагледно сред език, симетрия между пространство и време, аналитични съждения априори,
т.е. или на
страх да се самоубие ("животът не е
даденост" → препинателна конкретика, модалността на сетивност), или най-сетне стъпва на общност (тежнение, Нашово равновесие →
състоятелна конкретика, сетивността),
или все още на богове ("Гръцка трагедия"
→ знаменателна конкретика, абсолютът на сетивност); животното стъпва сред природа, природна сетивност...
Ами Кантовата антропология на свободата, просмуквайки "останалото си",
вкл. най-подир и прагматичното гледище, почива върху т.нар. едно
вътрешно сетиво за феномени, сетивното афектиране**, афицирането, априорна форма с апостериорно съдържание, природата; та времето, видиш ли, е
време на свободата, нежели на света. Вътрешното
сетиво обаче е
градиент, градиент от времето; и ето го вътрешния свят на вътрешното
сетиво, ето я тази условност...
т.е. с тоталитарно тежнение на изостряне: че кой при условна комуналност трябва да плаща? Никой, ако бяхме животни. Човек съм - трябва да плащам данък за комуналното: описателна*** психология.
----------
Времеградиентът. Пространство, условно: - ∞ < x < ∞; време: условно,0 < t < ∞ → dψ/dt = d²ψ/dx²: ψ(x, 0) = Φ(x), условно → ψ(x, t) = ∫ ψ(x-y, t) Φ(y) dy, конволюция → d ∫ ψ(x-y, t) Φ(y) dy / dt = d [ψ(x-y, t) Φ(y)] / dx (dy = dx) →
d [ψ(x-y, t) Φ(y)] / d ∫ ψ(x-y, t) Φ(y) dy = dx/dt = c = var, бързина на разпространение → ψ(x-y, t) Φ(y) = c ∫ ψ(x-y, t) Φ(y) dy → ψ(x-y, t) Φ(y) = c ey → ψ = c ey:
- разпространение при точка, cx cπ = 1 → y = - π (cx)²; cx, импулс на разпространение при точка; cπ, хоризонт;
- динамика, единична амплитуда на вибрация, 4π, единични сферички по протежение;
- топлопроницаемост, 4π (равномерно по емкост пространство) & t (неравномерно време на поемане) ↔ 4π (неравномерно по емкост пространство) & t (равномерно време на поемане) → √(4πt) = 1/c.
ψ = [1 / √(4πt)] e - x^2 / 4t; limt→∞ ψ = 0, темперация.
limt→0 ψ = limω→∞ ω sinc(ωx) = ∫0∞ cos(ωx) dω, тоталитаризъм; ω, бързина на вибриране (Fourier).
?: dψ/dt = d²ψ/dx² → dψ²/dt² = c² dψ²/dx²; c = max.
----------
Екзистенциално се лавира в съотношение между тоталност и родителност на света. Че за капак държавата, видиш ли, е институцията на разплащателната функция; която пък от перспективата за екзистенциално лавиране се определя аналогово (историята).
Та технология не може да се плаща, може да се изплаща; или взаимопомощ се довежда: комуналното трябва от една страна да
бъде технология на произвеждане,
а от друга - на разплащане... Самостоятелният тоталитаризъм се разколебава из основи: ами в перспективата за екзистенциално лавиране там държавата свише и разплащателната функция снише съвпадат...
Чувството за вина от неспособността за екзистенциално лавиране се преодолява с взаимопомощ: държавата трябва да бъде институцията за взаимопомощ.
Че разплащателната функция се определя дигитално от производствената перспектива (история).
Потенциалният предприемач, вместо просто да заяви продуктова технология,
трябва
да предостави на потенциалния инвеститор възможност да представи
технология на заплащане. Че иначе какво? "Виновен си как уж ей така имаш
пари -
я сега си плащай, за да имаш пари наистина ей така!" Необходимо е въвличане в производствена перспектива.
под краката си - следва да се надяваш, е тъкмо времето.
----------
* Виж Сартр за обратното - попада под Кантовото определ. за патология
(синтезираш себе си априори).
** Поради неотреагирано себеусещане, общественият остатък.
*** Франц Брентано.
