Животното е в общност с природата; но човек, казва се, е свободен. Пък нима е достатъчно да се изкачваш по ценностната стълбица! Или просто да се опитваш? Или дори да си се изкачил? Нима е необходимо... Та снише виждам как под натиск на отвъдна свобода събарят се, завихрят се една към друга ценностите, разтрошават се, размиват се, блещукат, сплавят се, раздувайки във времето пространство посред основания, чийто предел е общността.