Въвод

"Най-тихите думи са тези, които докарват буря"

 
Ницше, "Най-тихият час",
пр. Ж. Гълъбова

Традиция, средновековна и възрожденска. Българското училище: "ден първий". Първият звънец утихна. Въведоха първолаците. Стаята се обитаваше от Ленин. Едър надпис някому гласеше: "да строим живота нов, това е слънцето на човечеството, постигайте резултати в учението и труда". Афиф работа. Но ти, подемайки начинание след начинание, твърдиш в установлението си как вместо "слънцето" трябвало да се помещава властелин по характер, щото, съгласно Лафонтеновата басня, да се въведе характерология нежели идеология. Аз срещу изоквам, че следва да се настани философия, що во истине, сиреч баш детински, да въведе в харизма, общностна, конкурентна и спомогне за езика на разбирателство (както е дори в т. нар. Северна Македония). За да произтече оттам (в обратна метаморфоза) "властелинът с идеологията", уредникът. Аз ли? Аз съм философ по характер. Възпалявам се от метафизика. Лапам мухите и чакам да падне таванът. Плюскам. Да, за да няма накрай и гроб, дето да падна... IT събориха Берлинската стена... Па ако щат ме наредили да паса и патките. Характери не се напасват, схождат се един с друг или се запъват; висшето изкуство на характерологията, и даже уличната, е съвместното им (до-) изграждане. Хората живеем заедно. Родообщинната оправност се явява характерова мимикрия (що в качеството си на нагаждане би могла да подведе към "напасване").

Аргументът

Не ме хваща приказката за идеал, вярвам на Lzzy, защото не вярвам в господ.

Светлината като подсветка

(битовият въпрос)

- Но светът е оприличим не не монитор, нито на пещера, а на океанска повърхнина, безбрежна. Целият, един вълнуващ се свят. Доколкото се вглеждаш повече, тоест в настроечна забрава, или по-малко в точката, дето текущо се намираш. Трансцендентни са дъното и небето, трансцендентална е в своята дълбочинно-височинно-отправна, делова условност самата повърхност. Пък самата светлина е слепителното, подавящото to die for, тя е идеалът.

- Нима?... Добре, откъде, осветли ме, свети? Понеже не се гледа мониторът - нали се гледа през монитора. Ето, потапяш се, прерастваш... Та моят бит, ведно с теб и монитора, е душата, в която, за да мога да ви прегърна, се разполага тялото ми. Светлината е трансцендентна, приканваща при Lzzy, елате. Структурата на самия монитор повече, тоест в настроечно освестяване, или по-малко забелязвам трансцендентално, вторачвам се, постъпвам; а вие?

Разбиране без разбирателство

Та все едно, че в бистрата вода цари разбиране; воден бозайник, колчем иска да мине за риба във вода, току виж размътил водата, за да цари разбирателство.

Музикалната естетика

"Какво правиш?" "Харесвам Lzzy." Музикалната естетика е политическата естетика в действие... Има го и друго няма, ал' живот ли е животът без естетика! Писателят, зареял се, току се сепне; сяда пред писалището и започва да пише. Да, понеже нагледът е условието за възможността от опит, сиреч опит е понятен във време-пространство. А композиторът-писател? Зоват го класик. "Израз се отсъжда във време-пространство", казва си. Та казвам си подир него аз, ведно с Канта, че да слушаш музика е да отсъждаш изражение. Скулпторът, размачкващ топката глина, рипва, изтяга напред ръце, моделира. Понятието е условието на възможността за наглед, наглед се опитва в пространство-време. Ето го композитора-романтик, наричат го визионер. "Съждение се изразява в пространство-време", казва си. Та рекох си подир него аз, че да слушаш музика е, изразявайки съждение, да отсъждаш изражение. Де бих се намирал? Не достигат ли до мене думите, че "... at the Rock show you'll be right in the front row. Heart and soul, they both know: it's where you gotta be. Come alive in the middle of a crowd, get excited when the lights go down, know the words to every line, every time! You wanna scream, you wanna shout, all the lighters looking just like stars. You gotta go and get some, get pumped, find yourself and lose it, take a ride on the hands of the crowd. Heart beats like a kick drum, bitchin' riff comes... At the Rock show, getting high on the solo... I'm looking at the front row. Heart and soul, we both know: it's where we gotta be. We're reaching for the high notes. So what if we're crazy? You're coming with me!" Допустимо ли е в този шепот нещо повече, освен един смешен плач? Възможно ли е днес нещо по-императивно от тая песен на Lzzy, по-красиво от тая там вселена. Никой мъж не е харесвал толкова жена, без да посмее да я обикне. Защото тя пее за себе си, не за мен, а някому, що би могъл да я вземе за пример, някой тамошен. Нему тя из основи е хоризонт за отличаване. Мне тя е хоризонтът ми на бъдене личност, тя без сега не би била възможна тук. "Little girl, there you are. You'll never be the same again. And here it comes, the moment when...  power chord - see the light... found your place in the world... the world tonight." Остава ми утехата как най-сетне успях да "хвана" "Rock Show". Изпълнението Балтимор 26 септ.' 2015. Ареджей, Джош, всеки според темперамента си, и особено Джо - вижда се как се чувстват неловко: 

Lzzy: feeds & lives

Забележка: възрастовата разлика между Trump и Biden е 3 г.

"Is Biden going to save the world... I don't know, but it is the next logical step toward кicking Trump out of our feeds and our lives." Lzzy Hale, 29 окт.' 2020, Twitter (link).

Показателни са отрицателните отговори:

"Why must you insist upon publishing your narrow beliefs upon those that love your talent and music?" Link.

"I will no longer listen to Halestorm or spend another dime on anything that may profit you, period. If we wanted to know your political views, we would ask you." Link.

"Trump is winning in a landslide against corrupt Joe! Hate your politics, but still like your music." Link. 

"Do you quit your job if you are making great money and have a strong financial future? That's what it is with Trump: you may not have to like his attitude, but he is making a better future for all. Biden will take that away." Link.

"I will miss your music and concerts." Link.

"She should have whatever political views as she wants, but wiser to keep them private in her chosen profession. Alienating half your fanbase is never good." Link.

Те я искат просто за "иху-аху" ("shut up and sing").

Alice Cooper за The Guardian, изд. 29 дек.' 2018 (link): "I don't like to mix politics and Rock 'n' Roll. I don't look at Bono, Sting and Bruce Springsteen as political. I look at them as being humanitarian. I'll contribute to anything humanitarian. Helping people who can't help themselves. But when musicians are telling people who to vote for, I think that's an abuse of power. You're telling your fans not to think for themselves, just to think like you. Rock 'n' Roll is about freedom - and that's not freedom."

Alice Cooper с позицията на аристократ.

Нечий отговор от 29 окт.' 2020, Twitter (link): "No one will say I voted for X candidate because Lzzy said so. So she is allowed her opinion and if people can't form their own opinions based on a candidates' views, then they are sheep. More power to you, Lzzy! Keep speaking out on things that affect you!"

Тя произхожда от аргументация, компенсирайки с харизмата си негативизма.

Обобщението: "Ignore any busybody who tries to tell you to mind your business, and continue to be true to your heart with what is right; love you, Lzzy!" Link.

Харизматизацията преди заетостта!

И все пак Тръмп ще спечели, и то със значителна преднина - и не поради друго, ала понеже алтернативата му днес е самата Лизи нежели човек на Lzzy. Тя го знае и го казва. Доволните от Тръмп стари поклонници, дето силно любят и мразят, ще размени за недоволни от Тръмп нови сред малко или много почитателите си. Проста сметка: и прекомерно изтънчена за тънките сметки на останалите. Та трябва, в своето несигурно време, да стъпиш на сигурно. Тъй е постъпвал сред "след нас потоп" Чезаре Борджия. Пък след мандата - я камилата, я камиларят. Ето защо я харесвам - нея и нейното време (политическа естетика).

Тълк "или" локус

(хронос "или" топос, 
херметика "или" херменевтика, 
разбирателство "или" разбиране)

... е изразяване чрез "или" при начин на изразяване. Как да се изразя (-вам)? Въпросът "как се изразявам" му е a posteriori. Избързването скрива, забавянето подавя. Т. е. език се разкрива в целеположение, преднамереност. "Елате."

 

Lzzy, нещо общо

(филмов репортаж: Декарт - Кант - Ясперс, три лица в шест разказа)

- ... че господът е общото, което ми идва наум. "Ето ме", си мисля, тоест съществувам; ето го хронотопоса, невъзможност от трансцендентална антропология. 

- ... "Ами той, господът?", се питам. Питам се невъзможно. Общото е което не ми иде наум. 

- ... но все-таки мисля, тоест не съществувам. Ето го топоса.

- ... "А ти, мой Боже?", питам се. 

- ... Калкулусът е общото, е камъчето, що без форма ти минава през ума; та ето ни че мислим, съществуваме: "и хей го, рекох, хроноса". 

- ... Ала пък аз, аз, Господи! Аз мигар с "господе" ке смогам да те зовам безпосредно.

T-Rex

  

Даровит китарист, даровит фотограф, даровит модел, даровита двойка, намерили са се, паснали са си като парченца от пъзел. "'Twas a chilly, foggy, drizzly day off (т. е. почивен - б. м.) last November when I snapped this lady (Lzzy, ако някой не е разбрал - 
б. м.) in our sweet suite (омофония в сюита - б. м.) over looking (антиномно и буквалпреносно двузначие - б. м.) the beautiful city of Frankfurt, Germany. From what I remember, nothing was really open. I think it was a Sunday. We had a few drinks at the hotel bar and called it an early evening. Probably for the best." Joe Hottinger, разказвачът, носталгикът Джо, 27 окт.' 2020, Instagram (link).

"Probably for the best". Тц-тц-тц-тц... Знаят ор'та кък да живеят, ей!

"My royal garden needs a hired man,
Plant your seed, darlin',
My roses are in your hands,
I need someone young, willing and able."

Дърти уърк. Ах, да, вече съм от дъртите... Висша поезия. Прозодията "young, willing (мераклия - б. м.) and able" е гениална... Lzzy Hale, "Dirty Work", изпълнението Филаделфия 30 април' 2010 - недостижимо, заснел го е прекрасно любител. Звукозаписът ужасно претоварва; и все пак, най-доброто за тази, из Мрежата, песен... Та никой друг в твърдия рок не съчинява, пее и свири с подобно virtù и страст; големи бясове, поулегнали са днес: link.

Калкулация

Хронологиката е калкуларна, топологиката - мозаечна. Дискретът е изцоцване, континуумът - притискане: интегралът е срязващо (Хевисайд) притискане, диференциалът - огъващо (sinc).

Школата

1. Безплътието (че плътта е просто хипостаза поради "отлив", насядане).

Въх, ах, дълбай, дълбай, та пясък няма да извадиш! Разполагам с език въпреки състоянието на безсъзнание. 

Сиреч тялото ми е чиято душа е моята.
Тялото му е чиято душа е негуута.
Lzzy: че тялото "ти" е чиято душа е твоята.

Разговарям повече или по-малко опосредствано.

Т. е. разполагам с език, глаголя, гълголя.

Живецът: {[(душата се явява) в духовна форма] с материален израз}.

Разполагам с език.

2. Плътта.

Език -> слово.
Душа <-> дух.
Lzzy (в ипостас*) -> идеалът.
Живецът (контраоткровението**, бесуването) -> волята (чия, инерцията).

----------
* Лизи е госпожният човек, душата ней е нашата 
   (и ето, "общение" = "да обладаваш Lzzy").
** Откровението е бесът като илюзия
     (бесът в чист вид е откровението като делюзия, инатът, а пък неговата перспектива 
       на безгрижие е хевиметълът).

Насадих се на пачи яйца; нечии носове може би улавят горния слой на горчива ирония. Ех, Лизи...

Дух, душа и тяло

Съзнанието за лицемерие дистанцира, това е умно; оптимално е дистанционното доверие тъкмо поради контраинтуитивната си рамка.

Мигом (стрелом)

Там, при Lzzy (мене); тук, при себе си.

Старост и себедоказване

Миговото съдържание процесуално би се изразило в "no plan B", т. е. че, бидейки успешен, не разполагаш ли с план B, опираш рано или късно до нарастващата по трудност, избавителната и сходяща поредица планове A', А''... , за да не можеш да умреш (но виж у Кафка "Първа тъга", пр. Л. Люцканов). Ето доколко, с нейното "until we drop dead", Lzzy ме уповава: "every day is Saturday, live it, no plan B", вписал е в своя профил в Twitter Roger Hale, "fathehalestorm, dad of the greatest kids in the world, Lzzy & Arejay" (link):

 

 

 

 

 

 

5 окт.' 2001. "Power of Youth", първото турне на Halestorm. Джо и Джош все още ги няма. Басист е Roger Hale. А майката, Beth Hale, изпълнява спомагателен вокал. Песента е "I Forgive You", не е атрактивна, ала отлично показва авторския, изпълнителския и ръководния потенциал у Лизи, която току ще навърши 18; видео:

 

 

Атракцията на същия концерт е кавърът "Smooth Criminal", блесва харизмата; Arejay Hale, завършен професионалист, едва надига глава иззад барабаните:

 

Принудата като трансцендентално условие

Та непринуденият с мен разговор е не по-важен и от двама ни, дотолкова сме всинца ни, що сме единственият възможен случай, дето трансценденталното условие се подразбира: трансцендентното (че бдението е условието на възможността за непринуден разговор, нежели "условието за възможността от"). "... на здрави кревати, под яки покриви... те спят там, където по-рано стояха..." (ние). Франц Кафка, "Нощем", пр. Л. Люцканов.

Lzzy и моят приятел

У нас съм. Аз съм човек, философ съм по характер. Та аз ("And I..."), в родообщинната ми зависимост ("I miss the misery"), съзнавам как у човек фундаментът не е родообщинната оправност, а вселенската глъб. Философът тук с човешки характер, ето, свидетелства, че родообщинната оправност иззема човекофундамента, т. е. че човекофундаментът е, дето в дълбочина гние онуй, що изплува на повърхността. Lzzy - митологемата в моята философема.

Защо обичам Led Zeppelin III

Слънчева група. 26 окт.' 2020. Led Zeppelin, "Tangerine", Виктория Йермольева, пиано:

 

Human

"Human" е албумът' 91-ва на метъл-групата Death. Покойният вече Чък Шълдинър, китарист, вокалист и основател, изнамери в рока опус-рифирането. Т. е. макропланът да звучи симфонически, при положение че в микроплан не се случва кой знае какво освен просто звучност. Та компонентите са четири: изземащата спектъра тунингована дисторзия, барабанната канонада, басовата хармонизация и перфектният помежду им синхрон. Неустойчивото, ала с хармонически изразена мелодичност, солиране в редуване с кански речитативи способства, щото парчетата да не бъдат възприемани за песни. Подложката музикално-технически е групата Slayer. Достойнство е, че стремеж да се изтъкне музициране не се забелязва, нещата са съдържателни; единствената ми забележка е към прекалено бързото вибрато на Чък. А вие, като ви зная какви сте, не търсете разнообразие или развитие, представете си, че чувате шума и патоса, "фъртуната" на Брукнерова симфония. Повсеместен и хитър похват е да се редуват в модулация два педални тона - избягва се каденцата, симулира се поток. Дълбочината е налице. Композиция тук отсъства, всичко е прикрита сглобка от copy-paste-рифове и мелодико-хармонически фрагменти; жътварят: link. Стилистика, от която навремето се повлия шуменската група Melissa: link.

Човек

Аз съм философ по характер, моята действителност е отминалата класика, пък моята възможност - предстоящата романтика. Мечтая си понякога за съвсем свойските ми, плътските неща, като например има ли за премръзналия и прегладнял турист по-голямо щастие от сръбската скара. Не ме свъртат недоизяснените положения, страхувам се от тях, от тяхното разрешаване, и особено с хората, близките и здравето. Нито ги отлагам, нито не ги отлагам, живея с тях, избързвам. Ето защо тя ми ляга на сърце: човек живее с хора. Неудобно ми е да погледна очи в очи, нагло ми е да ме гледат очи в очи. Та ето, искам да прегърна, с все цялата земя, моя приятел: той ме изчаква, разбира момента как се изгубвам, как се подменям, как се осмелявам в подробностите и обобщенията на словорека. Нищо, че нямаме помежду си разбирателство. Гледаме се очи в очи, държим се учтиво. Да, нищо, че задочно тя стои помежду ни: тя заключва задните мисли както се заключва дом. Разбирам ли го, него, философа с човешки характер?

Рекламната снимка

26 окт.' 2020. Joe Hottinger, вече 17 години китаристът, фотографът и партньорът на Lzzy Hale, я е снимал наскоро в повод да се демонстрира как се композира стилистика на рекламна снимка. Рекламата не е литературна (със стил) композиция, рекламната композиция е стилистична (с "летература") ...

 

 

 

Би могло да бъде реклама към цигари, алкохол, автомобил, hi-fi-техника, китара, обувки и дори политическо движение; но в никакъв случай към очила (emoji-рамките, сърчицата, означаващи, но непринадлежащи на life-style-а). "Хей, с еди-кое си ти си стабилното насъщие на триумфална перспектива, cool!" Илюзия въвежда в илюзията. И ето, черно-бялата колоратура в случая е задължителна. Нещата, видиш ли, са специални, съкровени, древни. И въобще, Джо е майстор на постмодерната черно-бяла фотография. Аз бих поставил (общ) слоган "behold yourself". Изискването тук е да се знае и страхопочита в авторитетност продуктът, сиреч снимката да разиграва върху неоспорима по обществено мнение основа сюжет. Скучаещо се впечатляваш. Удостояват те с "franchise", доколкото остротата на забелязване е притъпена от "втората необходимост", средния лукс, стандарта. И че изкуството на рекламата няма осведомителна функция, продуктът "при първо рекламиране" следва да се обезпродукти, маркира, увековечи, местоименува... Естественото място за подобен фотос е барът с традиции или веригата бистра "Happy" (примерно), храмовете на угрижването, т. е. далеч от заетостта; или пък billboard-ът... Предозиран е умишлено гланцът; това, в съпоставка с Ван-Гогова картина, е, разбира се, кич, симулакрум, подменена традиция. Същественото в него е Lzzy, тя е вездесъщието, "вродената идея"... Джо снима и поп-арт. Ето, край къщата, по залез в Нашвил, при брега на езерото, Judy Won, тур-фотографката на Лизи (която рекламира самата Lzzy): 

 

Византийски комплекс

(съ-вест вместо съвест)

Родообщинната оправност е извадена (евдемонично*) изот петата на философското наблюдение (безбожие), бидейки трън (евангелично**) в очите на лизимъдрието ми (пронизване, диаболия).

----------
* Доброделно. ** Добровестно.

Ежедневни

25 окт.' 2020. Lzzy Hale (снимала е с телефона): грамофонът, усилвателят "Marantz" (кой друг имаше тази марка), колекцията с плочи, портрет с Кийт Ричардс и... току-що пристигналият по пощата нов с нейната сигнатура модел Gibson Explorer (изненадали са я): 

 

 

 

С Лизи на избори (сн. вече Joe Hottinger, втората е с телефон, подходящ случай да се види разликата между обикновените и арт-фотографиите на Джо):

 

Not afraid of losing, losing

Демо, записано 2007-ма. Lzzy Hale, била е на 23, съчинила я е по мантрата "losing, losing", аудио (и не фигурира в албум, нито другаде я изпълнява), виртуозна във всяко отношение песен, човек си представя уестърна: link

"I'm tied to the nose of a freight train,
Woke up here where you left me do die,
I'm gagged, and I'm feeling no pain,
Come over here, let me spit in your eye!  

Don't stand in my way,
You've got hell to pay!
I'm not afraid of losing, losing. 

I've come a long way to get here,
Drove million miles through desert sand,
Already died nine times, I've nothing to fear,
Nine times you got my blood on your hands."

Блести мелодически Джо-Хотинджър-овата китара, хармонически сияе басът на Джош, векува шафълът на Ареджей Хейл. Стилистиката на Iron Maiden.

Романтичната мъдрост

Демо, записано 2006-та. Lzzy Hale, "Hero (Reluctant Hero)"; била е на 22, съчинила я е доста по-рано, аудио (и не фигурира в албум, нито другаде я изпълнява... градацията в края е титанична, все едно самият Кронос разкошва с ръце гръдта си): link

"If I died on a Saturday,
Would it be more convenient for you?
Have a funeral on Sunday,
Wouldn't have to take time off from schlool.

I'm tired of pleasing
Everyone but myself,
I'm tired of squeezing 
Every drop of blood.

For everyone else I'd try,
For everyone else I'll fight,
All to save your ego,
I fall.

So you have someone 
To walk on,
All to save your ego,
I am your hero now.

For you to see the big picture
I'd have to capture the world in my hands,
Distort the universe
In a way that you would understand.

Without your personal god...
But you can still treat me as a fool
That takes the words from your mouth
So you can be one of the cool.

Did you think I'd be here forever
Without finding my wings
And not without finding my wings?
I am your hero."

Забележително е как първия път припевът минава метър... Тук е цялото любомъдрие, това по същество е Ницшевият Заратустра: без да преча на просвещението ти, бия една с изваден език камбана, отричам се от теб, за да се върна с теб. Тя просто умее да докосва, да опустошава, да се разпилява, да се събира и слага пръст на устните ти, да те обезоръжава емоционално, да те освобождава в ридание, да предразполага към прошка и прегръдка, проникване, пренареждане, пречистване, насърчавайки те да продължиш оттук насетне било пътя си, било безпътицата си в коперниканско ехо и Шекспирова тревожност. Воин и отмора за воина. Има ли за какво да се воюва е въпрос, що сам трябва да си зададеш. Обезнадеждаването е пълно, уповаването е безостатъчно, двустранно е. "I'm here to save the world, but who will save supergirl" 
(L. Hale, "Hate it when you see me cry"). Тя е отсъстващият Христос.

Цялото любомъдрие

(Lzzy е мъдрост, тампон) 

Местоимение: общото е човекът, човекът е време* (антропология, забърканост)

I. Възприятието е да имаш идея, как (гносеология, ум)?

    1. Нагледът е условието за възможността от понятие.

Нагледът е идеята, трансцендентен е, разумен е (ничий).
Възможността е времето и пространството, трансцендентална е, разсъдъчна е (нечия).
Понятието е възприятието, опитът, спонтанно въображение.  

    2. Понятието е условието за възможноста от общуване (общество, община).

Понятието е възприятието, трансцендентно е, разсъдъчно е (ничие).
Възможността е общеенето, трансцендентална е, разумна е (нечия).
Общуването е опитът, свободна воля.

II. А смисълът, животът (онтология, съзнание)?

III. Но възприемането, тялото ми, живецът (естетика, себичност)?

    1. Понятието е условието на възможността за наглед.

Понятието е трансцендентално.
Възможността е трансцендентна.
Нагледът е опитът.

    2. Моето тяло е тялото, чиято душа е моята (спомняне**): общение (общност, община).

IV. А житието, смълчаването (етика, нравственост)?

---------- 

* Виж у Левски: "времето е в нас, а ние сме във времето; то нас обръща и ние него 

                              обръщаме" (писмо до Панайот Хитов, 10 май' 1871).
** Навикът е да се забравиш в очакване.

 

Порочно незачатие

 

"For the devil sends the beast with wrath", IT

Толкова много ли са 9 години

LINK

Защо Тръмп трябва да падне

24 окт.' 2020. Парите се въртят производствено през т. нар. материални блага, възвръщат се като Феникс, посредничат. Основната индустрия в САЩ, посредством IT, шунтира възможността да се натрупва банков капитал. Шоу-бизнесът остава без инвестиции, та творците, все чрез IT, започват да разчитат на потреблението пряко. Разпада се шоу-индустрията. Но ако, с известна находчивост, основната индустрия се приведе (IT) в потрес, то, по данъци и пр., банков капитал оперативно ще се набере. Ще се прогони сетне потресът. Ще се появи нужда от заеми. Ще приходят лихви, без да се обезценят парите: ами ще се бачка по-ефективно, пък излишъкът ще се налее в шоу-индустрия. И ще се има едно наум колко важна е Lzzy, за да не се повтори потресът. Сиреч опъваш каиша, наслаждавайки се на Lzzy: как тя, наслаждавайки се на себе си, опъва каиша. Кефът цена няма. Въпросът е какво се разбира под "кеф". Банкерска му работа, нали? Банкерска му работа.

Цирей

Чух Карбовскаго, чух Пулева... Да бачкам или да не-бачкам! Мислещ косъм. Не искам, щото просто да бих бил интелектуалец, ще ми се да се съ-образявам с Lzzy (костелив орех излезе тя), па ако щат ме наредили да паса и патките. Защо не ми се удава? Самин, самин... Отдава се тя на мнозина. Ето, възпалявам се от мета-физика. Въпрос на време е, о, нежели на топос. Лапам мухите и чакам да падне таванът. За да няма накрай и гроб, където да падна.

 

 

Сн. Joe Hottinger

Смисъл

Логико-философският трактат е формалната компонента, съдържателната са езиковите игри; попада се мигом в клопката на Витгенщайн, заговориш ли за въобще "смисъла": не могъл философът да се съгласи с отмахвания Канторов парадокс (водещия математичен проблем, виж Хилберт, II мат. конгрес, Париж' 1900: че между реалността и рационалността стои смисълът). "Нека се обичаме, без да се събличаме" (Г. Минчев), двояко по антиномия.

Цветността

(историкофилософската логика: 
как философията собствено достига художество)

() Дискретизъм: черно на бяло нам ни просветва, сивото се уплътнява
(') Синкретизъм: сиво просветваме, черно-бялото се задълбочава

(1) Лайбниц: черно на бяло
(1') Хюм: сиво
(2) Волф: черно и бяло, сиво няма
(2') Кант: при черно-бялата смесица сивото е трансценденция
(3) Хегел: при черно-бялата редоположеност сивото е понятие
(3') Хайдегер: при черно-бялата пъстрота сивото е битие
(4) Камю: черно-бялото виждане е сиво ("Чужденецът")
(4') Ясперс: при черно-бялата насложеност сивото е интерференция

 

Ако живописецът имаше предвид живец нежели живот, би бил принуден да предостави тъкмо живописването си и се в амплоато си "гръмне" (Шопенхауер в ролята си на живописец има предвид живота); сиреч философът, без да плаща ергенски данък на живописта, може да доходи именно до живопис или в последна сметка да замълчи в смисъла на житието

Бъбривост (потрес): 

Lzzy по смисъл е цветна (Витгенщайн: "код Lzzy" + "харесвам Lzzy"),

казвам аз (въпросът тук какво значи да харесваш Lzzy е безсмислен,

както и въпросът къде тук)

 

"For the devil sends the beast with wrath", IT 

Кретенизъм; и "ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея)"

Забележка: философията на пола спира при Хайдегер (виж относно Вайнингер писмото на Витгенщайн къмто Moore, 23 август' 1931: "if you just add a '∼' to the whole book it says an important truth")

О-гърлица

"It's been more like expanded by my horizons", Lzzy Hale, 19 окт.' 2020, Twitter (link).

"Just riding my way through a wormhole of thoughts, prayers and adventures", Lzzy Hale, 19 окт.' 2020, Twitter (link).

"I try to balance being busy with solitude", Lzzy Hale, 19 окт.' 2020, Twitter (link).

"I lift, bikeride, do yoga, cardio, core, etc... I decide about ten minutes before, then I don't give myself a chance to talk myself out of it", Lzzy Hale, 19 окт.' 2020, Twitter (link).

"I only do breakfast once or twice a week", Lzzy Hale, 20 окт.' 2020, Twitter (link).

"I focus on dinner, everything else is free reign", Lzzy Hale, 19 окт.' 2020, Twitter (link).

"To be fair, the only 'hundred dollar wines' (от нейната песен 'Chemicals' - б. м.) I've consumed have been gifts; I buy between 15-60", Lzzy Hale, 20 окт.' 2020, Twitter (link).

"If I have a great jacket and pair of shoes, anything goes", Lzzy Hale, 19 окт.' 2020, Twitter (link).

"I hear you've been collecting quite a lot of prints from Joe; I sign each one with love to you, dear", Lzzy Hale, 20 окт.' 2020, Twitter (link).

Нямам думи... Събираш се разчеквайки се, т. е. разпиляваш се нанизвайки се. Тайната на нейната харизма.

Раждането и смъртта

Аз някога оттук забелязах Чезаре Борджия у Ницше. Изключителното изпълнение на Серхио Перис-Менчета:

- раждането (първите 10 мин.): link
- смъртта (последните 10 мин., нагласил съм показалеца): link

Why I love Led Zeppelin III

5 окт.' 2020, Revolver (link): "One of my favorite songs on this is 'That's the Way'. It's such an amazing performance. And the record is so good. What I love about Zeppelin is that you can listen to their entire catalog and kind of see where they were at in the moment. They were so comfortable with themselves, and especially on this record they kind of settled in and were just talking about what they were feeling at the time. It feels really natural and comfortable and they aren't trying to be anything that they're not. So I just love the record." Lzzy Hale, "Why I Love Led Zeppelin III".

Planet Rock, видео, изд. 28 септ.' 2018, YouTube; Lzzy & Joe (защото спешно са ги ангажирали) изпълняват "That's the Way" след единствена репетиция: когато стремежът да изпееш непринудено... той преобладава пред възможността да изпееш вчувствано...

 

 

 

 

Та тя е песен от недостижимата романтика.

Президентката

Президентските избори в САЩ' 3 ноември 2020. Тръмп трябва да бъде свален. Лизи е подбрала цялата сюрия да гласува. Вижте публикациите в нейния Twitter' 21-22 ноември' 2020 (link).

Ето нейното видеовъзвание, вербувала е издателя си (включете долу-дясно звука): link

Ето и видео с 30 секунди от високоинтелектуален разговор между Лизи и нейния басист Джош (включете долу-дясно звука): link

"I believe that human evolution means growing and learning from our mistakes and side steps", Lzzy Hale, 22 окт.' 2020, Twitter (link). Елегантен преход от природа къмто култура.

"Love or hate in general are null and void; so you might as well do whatever the fuck you want, please yourself", Lzzy Hale, 22 окт.' 2020, Twitter (link). Прозрение по Достоевски.

"They troll people like me and twist my words for their clickbait (so do I - б. м.)", Lzzy Hale, 22 окт.' 2020, Twitter (link). Американците са си изработили терминология за деликатностите; и обожавам виртуозността, с която Лизи, придавайки на жонглирането с клишета смисъл, владее тази терминология.

"You never miss it: it's an ongoing thing", Lzzy Hale, 22 окт.' 2020, Twitter (link). Общението...

"Keep it cooly, baby!", надсловил е снимката Джо, китаристът, фотографът и партньорът на Лизи (21 окт.' 2020, Instagram, link); аз бих поставил заглавие "Перспективи":

 

 

 

Чезаре Борджия, надделявайки папството, нямаше как да стане папа: Лизи никога няма да стане президент, не се и опитва.

Аз, целият (човекът като аспект)

Трансцендентална батбойковщина. Метафизика на пола (полова диалектика). Мъжът приема за даденост характера си (удържайки духа си), а жената - духа си (удържайки характера си). Lzzy the North star (мъжкото и женското начало): сила на духа е да припознаваш и превъзмогваш слабостта си, сила на характера е да припознаваш и превъзмогваш с все слабостта си. Но трябва ли, по отношение припознаването и превъзмогването, мъжът собствено да бъде силен пол, а жената - слаб? Гъз пол няма. Така Хайдегеровата къмто Ницше трактовка ми звучи приемливо.

Идеалното и Логико-философският трактат

Историческото намерение и политическото убеждение трябва, пък историческото убеждение и политическото намерение могат да бъдат идеални. (Да се запознаваме един с друг, вместо просто да си подадем ръце и се съобщим аз и ти в имената си - акт е на сърцето, езикът не е достатъчен; но т. нар. компютърен език принадлежи на IT, 
т. е. в надеждата ми, безмълвието ми, нежели обратното - т. нар. изкуствен интелект би бил от сърце запознаваем. Ето я за тъкмо мен, насрещу категорическия морал, компютърната мрежа - инструментална еманация към общение! The dark side... Да навреш в кучи гъз видимата светлина, за да чуеш звук в тунела. Oh, the sounds of metal... 29 юли' 2018: 25 окт.' 2016, Kalamazoo State Theatre, Мичиган, Halestorm, Lzzy Hale, link. Елате! "For the devil sends the beast with wrath...")

Вграждане

(Embedding theorem, Джон Наш' 1954)

Несвойствената повърхнина би възприсъствала свойствено, колчем свойствената се смачка в точка (собствения ми, както и пръдлив, задник). Убих с топ муха, без да смогна да яхна гюлето; убийствен извод в моето иначе толкова съзидателно занимание.

Повърхности

(понятието точка: Theorema egregium на Карл Фридрих Гаус' 1827)

Призовавам читателя да взаиморазграничи нечислено повърхнина (интегрално) и повърхност (диференциално). 

Физикалното тяло е дуално от по-върх-нина и об-ем, експлицирал Аристотел, та насрещу всяко действие физиката позволява функционалност в (авто-) съотнасяне, свой-ственост, непроницаемост, вместо феноменологически. 

Но по-върхност-та на полевата, несвойствената по-върх-нина, казвам аз, е дълбаема, е въртоплива, понеже: пробиваема е в еластически аспект, пък в пластически - не. Ето я ("там съм от разстояние"): и е, значи, повече или по-малко гъста (1), нежели просто точка "до" точка, предполага повсеместно трепетливост в sinus cardinalis ("e"), а 
оттам - хронометрика ("π")*, деформируемост, онтология, феноменологическа функционалност. 

Повърхността на ("от разстояние съм тук") свойствената повърхнина не може да се деформира, деформирана си е в численост, че метриката тук е топографическа, онтологията тук е фундаментална.** 

Да си в едната или противоположната посока чужд би било проблематична за теб успоредица; едно е обаче да "чуваш" проблема, друго е да го виждаш: аз в случая проблем не виждам.

----------

* Самостойната точка би осцилирала хармонически, че тъкмо в качеството си на точка, сиреч полева единица, би била квант (1'), т. е. елементарно раз-про-стран-ение.

** Как Хайдегер чува нефеноменално феномен не ми е ясно. Хусерл как да е - "вижда" го... Не сгънеш ли я, канейки се да ядеш в ръка пицата, излагаш се на опасност да се разгъне. Е, и? Ами кривината локално на свойствена повърхнина е инвариантна изометрически: точкуване (2), диференциална геометрия; свиването и разтягането биха внесли не-свой-ственост. Heavy Metal! Това гласи теоремата. Чиста интенция. Sein без Dasein. Мойта пица е постна и не ми пука особено (Dasein без Sein). Още Гаус е разделил двата щата. Правдив е Хусерл, критикувайки Хайдегера и дважди по-правдив е Ясперс.

e, π и пр.

Нечисленото е отвъдното като специално.

P. S. Поздравявам моя опонент!

Поле

 Множественост и (освен в плът) безразличие: актуалното е нечислено.

Lzzy и моето отчаяние

Човек, бидейки актуален да бъде себе си, е потенциален да не бъде себе си.

Заклан при раждане

(жената настрана)

20 окт.' 2020. Когато, бидейки опора, надничаш иззад битовизмите като през решетка: ами затваряш около милозливост, навикваш на коравосърдечие човека, що по едни или други обстоятелства ти идва, оказва се, че на свиждане. Хващаш го по пижама. Правиш го надзирател, собствената ти роля... Когато в педантичността си човек пропуска детайлите. Ала тя е недосегаема от нас, от нашата атмосфера; чистосърдечно съм с нея, чувствам се с нея, сякаш бих могъл да бъда господар на живота си. И все пак се страхувам, неистово се страхувам, не съм във връзка с нея: страхът, а не сърцето е, което изначално, присъдружно, нас, хората, един с друг ни свързва, обуславя ни. Животното, срещу своята плахост, се приучва на рефлекс; човек някак трябва да научи (наричат го емоционална интелигентност) себе си на сърдечност. Понеже у човек сърцето, както у животното инстинктът, е безусловно. И ето, обичаите да посрещаш, пък днес - очакването да бъдеш посрещнат, - са измествали погледа, та, за твое огорчение, насъбрало се в паника, не чакаш да бъдеш изпратен. Връщаш се безутешно, да, отново и отново. И да, там то, очи в очи, неуморимо и съзерцателно, и жестоко като каменна стена, е философия, чиято неумолимост е вовек неблагодарна: тя тук, неумолимостта, не почива на "Едиповия комплекс" или на каквато още да било паешка работа. Налага се просто да извърнеш лице и успокоиш гримасата си, аз във философстването съм смелчага... Днес съм на интервю за работа, не сме Афганистан ("Рамбо" беше романтичен филм, както и първата сцена от "Под игото"). Ех... Ние... ние... Бихме могли да заплачем заедно.

Туше в романтиката

19 окт.' 2020. Lzzy Hale, 19 окт.' 2020, Twitter (link): "The soul who was honored in taking my virginity is to this day the greatest love I've ever known." Иде реч за Joe Hottinger, той е нейният китарист и фотограф, да, и съжител. Лизи била на 19, Джо бил на 20, бил завършил първия семестър на колеж... Аз учих уж 5 години за инджинер; и уж работих 15. Лизи снощи (селфи):

 

Самият себе си и прочее

Плътта - това е собственият ми задник: да си спасяваш тук кожата е да се въвличаш; как? "Don't say a word" (седни си на задника) не казва Lzzy на мен, въпреки че ми говори. T. e. IT като Lzzy-ево метастазиране (че в предтеча тъй падна, давам си сега сметка, Берлинската стена). Аз обаче, ето, публично си водя дневник, опитвам се по въвличането ми все още, написвайки, божем, книгата си "Код Lzzy | харесвам Lzzy". Че понеже на 29 юли' 2018 Lzzy ме потресе.

Как се казва изкуственият интелект? Lzzy ли?

(плътно и плътско)

1. Информационната технология. Светът бил езически, начертавала се деформативно игра, че в хода на политиката "историята" става все по-информативна, езикът се налива в играта и ето как съществуването се оказва да бъде метрично (и в т. ч. плътно).

2. "Играта на стъклени перли". Играта била езическа*, очертавал се информативно свят, та в хода на историята "политиката" става все по-деформативна, езикът се излива в света и ето как информационната технология се оказва да бе била тъкмо под клеймото на т. нар. изкуствен интелект.

----------
* Т. нар. mind-body (т. е. плътският) problem, казва се "Играта на стъклени перли" (шикалки).

Katie Melua , "Album No. 8" (16-ти окт.' 2020)

Едно бижу. Поп-албум, що не разчита на хитове, компресия, бийт и електронна звучност, нито пък на семпъл съпровод с ярки мелодии и бардови забежки. Че аранжиментите са богати, пищни, импресионистични, джазови, оркестрови, динамични, вплетени са в песенната тъкан. Ритмиката често е суингирана. Танцувалността е трогателна. Продукцията е сложна, класическа, изрядна. Темпото е бавно и дори провлачено. Изпълнението е спокойно, старателно, съвършено. Кетеван, с привичната си, в ретро-стил, интелигентност и благородство, пее в космическа нега, пее замислено и тихо. Настроението е позитивно, една мека атмосфера, закачлива носталгия, туристическа романтика. Отсъстват контрасти, присъстват артикули, преходите изненадват... Песните са нейни, прииждат настойчиво като приливи. Последната, а именно "Remind Me to Forget", е шедьовър въобще на песенното, интонационното, вокалното и оркестрационното майсторство, своеобразен епос на сърцето (как виртуозността може да бъде фина, може и да просълзява) ... Чуйте, да, 10-те перли, нещо много английско и достатъчно грузинско; пуснати са за свободно слушане, а и предполагат безконечно прослушване, особено вечер, със или без компания: link.

"Oh, to leave the city shouting, the silent doubting... The leaves, they remind me to forget. At long tables I sit... And then I watch them in the clouds' dance... Like the trees lean and the seas gleam... And then just say 'see, he left me naked'."

Талес

Σοφώτατον χρόνος· ἀνευρίσκει γὰρ πάντα. (Що* е битие? - Ами то е, че уместността на света и актуалната необходимост от интелект са взаимоскачени: битието е нашата си, къмто Lzzy, битност**, вместо да се питаме кое време е***.)

----------
* Виж у Диоген Лаерций целия цитат.
** Среден пръст в Хайдегеровата индоктринация. 
*** Набеждавайки в битие времето ("стисни ме, Радке, че зорлем да пръдна", един 
       разсъдъчен почин). Ала разсъдъчното време е "там", пък разумното (бидейки 
       политическо намерение с историческо убеждение) е отсам, нежели иначе (т. е. да 
       би било изход за историческо намерение с политическо убеждение, сиреч да се 
       промъкне "такова беше времето" и пр.: морално-категорическа проблематика, а 
       оттам - не дай си, Боже, идеалът).

Невъзможният Левски: чия нужда

(драматичен диамонолог)

"... обикалях, за да им давам упование"

- Sinus cardinalis. Очертава се как в отношение към вселенския обхват на своята аргументация колебанието хиперболически изчезва, приютява се, бидейки универсален дискрет, с чийто трепет се въдворява, декретира се...

- Безпокоя се да живея, привързан съм към Lzzy много по-интензивно отколкото тях, нейните поклонници, нейните очертания, нейната бомбастика. Иначе колебанието ми би се изострило до небесата, би се свило и затворило предвид повече или по-малко спокойна, повече или по-малко свободна необходимост да се живее. 

- Но колко ли често изпадам именно в това, естественото състояние: божествена точка, божек.

- Що днес изглежда молитвата освен жестикулация в общение със себе си? Че де са молитвените думи, молитвеният храм, молитвеният учител, свещенослужителят; къде съм аз, къде сте вие, къде сме ние, кому изглежда... 

- Писано е, чети; строено е, влез; рисувано е, виж; казано е, чуй; питай и ще ти се отговори. 

- Питам ли се най-напред? Питам се кога съм аз, кой съм аз, който съм там, да, при тъй наречената Lzzy. Там, при Lzzy... Как тук да се чувствам захвърлен, щом вече съм подхвърлен там? Що за покой! Турист в устоите на страната си: та поне се не питам кое време е.

Средният пръст

... като универсален жест; идеята ми е, щото моя да равнявам в подадена за здрависване ръка.

Закачката

Няма как да смигнеш някому, без да смигнеш на себе си: та никой освен Lzzy не би могъл въобще да смига. Разни хора, разни идеали.

Да си живял уж по команда свише: изходът

- Но да, оправните управляват, такъв е животът; такова, ето, беше времето и трябва, хей, дори с цената на оправност, - трябва да можеш по всяко време да избираш дали да продължаваш да живееш!

- Охо! Даже и да си искрен, думите на Левски опровергават категоричността на това изискване и безнадеждно отчайват някои българи... Lzzy е условието за възможността на самоубийствения избор, ангажира ни политически, понеже... нима това у нас е политика!

- Lzzy е команда свише во истине ли?

-  Ами... IT; конструктивен съм в интерференция, for the devil sends the beast with wrath, та вече показах среден пръст.

Случка в Сидни

(във връзка с предходната ми публикация)

6 декември' 2019, Enmore Theatre, 
финалната част (бисовете), 25 мин. чудесно видео

LINK

Усмивка за сън

Той не притежава нейния стилистичен гланц, но пък е по-сърцат разказвач; сърцето му не е толкова излиятелно, ала пък тупти по-учестено; внушението му не е толкова обдъхано или телесно, ала пък, в своята носталгия, е по-съкровено. Джо умее да вижда - било с фотоапарата, било с китарата, било по пътя:

"One of my favorite pictures of Ms. Lzzy. This was during the final Halestorm 'Vicious' tour last December. We were whipped ass exhausted. We left the London show, flew to Sweden, drove three hours to the town with the gig and got some sleep. Played the show the next night at midnight, went three hours back to the airport, flew back to London, enjoyed a long layover, then flew to Japan. Landed in Tokyo and went right to the gig to prepare for the show that night. Played, slept an hour or two and went to the train station. Got on the bullet train to Osaka and went right to the gig. Played that and slept an hour or two. Got up before dawn and went to the airport. Flew to Malaysia for a fantastically tired eight hour layover. Then flew another eight hours to Sydney, Australia. Landed there and enjoyed a smokey 'day off'. The day of the show we snuck across the street from the venue and found an absolutely wonderful little restaurant. The food was so good and the people were so nice. It was a nice little moment of peace before the big Rock show that night. We were enjoying it and I snapped this picture. Tired but happy. I would give anything to go back to that kind of schedule right now." Joe Hottinger, 16 окт.' 2020, Instagram (link).

 

Намигването - фрагментарна цялост

Синекдохата - както и черепната антропология - реконструира обител. 16 окт.' 2020. Успехът е прокуден и може би ще се сетите за Шопенхауер; може би Сартр, Киркегор, Ницше, Кафка, Софийския университет... Камю е ясен. Ние... Лицевият тик издава бестията - как, щом човек просто не е тикозен? Прочетох снощи следното у Lzzy Hale: "Know that I am thinking of you and I love you, no matter what this day has in store for 
you - you got this" (15 окт.' 2020, Twitter, link). "Знай, мисля те и те обичам, не е от значение що днешният ден ти е приготвил - имаш го", казва тя всекиму, дето е при нея. Т. е. всяка изненада би била приятна - или не би била изненада. Сизифовската рутина е нещото, което си мечтая - про-"зор"-ливостта да живееш ден за ден "until we drop deed, so who cares who drank the last of the chocolate milk" (L. Hale, 7 ян.' 2019, Twitter, link). "Бутаме я някак, носим я." Моят живот, откак по рождение напуснах Енергото (1 август' 2012), се състои от един-единствен ден - и вече се свечерява. Възходяща и сетне, ето, низходяща инерция. Аз и си пиша по инерция, набирам тягост, забивам глава в компютъра. Гледам се очи в очи със слънцето, подръпвам от жега фланелката си. Пладнето е химера. Залезът, защото и без теб предстои, е по-бърз от изгрева - и става все по-бърз от него, страх те е да си отдъхнеш. Страданията пътьом тъй или иначе са чистилище, а отявлените - и уж с умисъл: било себепричинените, както у нас, българите, било у самонараняващите се - са грижа, облекчение, вечност, отдих, застой. Едно е да ти загнива рана и се порежеш, отдадеш се на чистата кръв и болка, друго е да гниеш в блато, да си овинен из близките си, утеснен изпод колегите си, слаломиращ сквозь пререканията, уплашен от условията - и нямаш, нямаш у себе си що повече да сториш. Адът, освен по природа, е мястото, когато не може да ти се даде кураж, радост, нито поне безродие, north star към юга. А тя си дава, дава си кураж, тя е истински звяр сред людете, да, същински Астерий, една надлитаща собствения си лабиринт ламя... "The North star always guides me when winter skies are gray" (Manowar). "Тъй ще е тя." Някои сбръчкват гримаса, клатят вертикално длан. Разделят се по живо, по здраво: нито по-живо, нито по-здраво. И все пак с надежда; и все пак с жилище. Влизат и в църква. Как ли се надява един японец? един самурай! Заслужавам и не заслужавам. Количката ми е празна, кошницата ми е пълна. Бабите и дядовците ми - за поменуване.

Когато те боли от мисли

"I've heard it all before. I won't ask what I don't want to know... I won't ask for more than a man. Don't say a word. I know everything. Let's go back to sleep. 'Cause it hurts too much to think (най-мразим да мислим - б. м. - изкуших се да бъда нелеп, ето пример как изкушението би могло да играе предпазна, една контрастираща роля). No love - no regrets. We hold our place... Just let me explain." Последните фрази са в шепот. "Don't Say a Word" се нарича тая безмозъчна песен на Lzzy Hale. 6-тата от 7-песенната сборка "Artist Promo Night 2k4" от 7 различни артиста; и никъде другаде не фигурира, нито я изпълнява. Издържана е в си бемол бихармоничен минор* (бихармоничният минор е въплътен и в една от най-емблематичните творби на твърдия ток, канската "Stargazer", която обаче е типично в ми) ... Албумът (CD) излиза на 20 авг.' 2004 в 1000 копия, дискографска рядкост е... Година откакто Joe Hottinger е попълнил мястото си на китарист... Никъде другаде, в никоя друга нейна песен не блика с подобен лиризъм и достойнство на чувствата бракосъчетанието от китара и глас. Знаем ли наистина що за дар е Лизи, що за звездица би могла да бъде? Или виждаме ту Астерий, ту народняшко снизхождение. Само се досещаме, да, когато ни боли от мисли. И когато започваме по-иначе да чуваме изповедите и; сиреч давайки си сметка: иде реч за изповеди, чудни като океанско дъно. Аудио:

----------

* Хармония в три акорда, ала с особеност (необичайност) от максимално засилената минорност (до емоционално, сякаш си се стреснал в следобедния си дълбок сън, опустошение, ступор): си бемол минор (тоника), сол бемол мажор (вместо субдоминанта) и фа мажор (мажорна доминанта). Мажорната доминанта "сяда" заменима хармонически с минорната (фа минор), т. е. полутоновото съседство тук (сол бемол мажор - фа минор) докарва (при, както в случая, акцентиране) фригийска секунда, внася се бреме в каденцата... А солата на Джо се спускат като гирлянди. Води се Джо по нейния интензитет... Допринася завършващата реверберация за потъването. И въобще: градирането тук върви не към кулминация, но неумолимо към разтваряне. Лизи (при съставителството, пък и с текста, и с гръмкостната, и с диапазонната, и с тембралната динамика и засечките на гласа) е изключителен майстор в насочването на емоцията (съвсем съзнателно: като добавка към нейните чисто човешки добродетели, плюс душевността, както и харизмата). Безупречна дикция. Винаги. (Строгостта на пенсилванския говор.) Виртуозно начало на китарния момент, надигаща се вълна (Джо).

Житейски ключ

Харесвам Lzzy. (2020-та г. Днес, 15 окт., е рожденият ден на Ницше; бях написал афоризъм, що автобиографически днес посвещавам на великия философ*. Жестът ми общо взето е средният пръст. Та... In nomine. - Строежът на Вавилонската кула също започнал откъм основите.)

----------
* А съгласно Карл Ясперс той е и последният велик философ.

P. S. Хайдегер (свелият партийно глава, но затова пък извън психоанализата, евала!) се интересуваше академически и от човека Ницше: и съдеше към Ницше екзистенциалбиографически, понеже (в задочен диалог парадирайки се за поземлен миноец) не улавяше (нима!) повече зад жестикулацията му, освен че тя е в общението със себе си (т. е. хюбрис, метафизична сингулярност) ... Хайдегер съдеше за и против, докато Ницше, предвид утаяващата се романтика, говореше вътре за "свръхчовека от плът и кръв"... Мисля си по повод Хайдегер как не толкова моята (интернетска) себичност, моят дискрет, в който, ето, убийствено събирам мислите си, е комай грехоразположението ми към моя (подценявал съм го) приятел, колкото моята въобще недискретност; и че бях ли дискретен, той на четири очи, или дори в семейна обстановка, би сторвал край мен по едно снизходително реверансче към Lzzy... Недискретността, също и към самия себе си - едничкото ми оръжие to kill. Защо? Защото не съм за пред хора - нито по представителност, нито по съдба: роден съм да пея в хора, па макар и най-тихото гласче. "I was made for lovin' you, Lzzy - you were made for lovin' me". Духът на музиката... Защо трябваше да се ражда трагедия? Дискретът, повтарям, не че е спаружек или надувко - дискретът е раздувко, дискретът е sinus cardinalis, конструктивен съм в интерференция... "И бих искал да надценявам приятеля си", ми подсказва себичността.

Да бъдеш там

Този мой дневник е по историческо убеждение, а и с политическо намерение... Ако за мен Lzzy беше име* (ключ), нежели код ("код Lzzy", ключалка, през която, към утробата, да надзъртам), нямаше да се питам що да правя с нея (как да вляза, как да се опитвам да оплождам); не може извън топос ("kingsize bed") нещо да се (на-) прави (та нима емиграцията снема проблема**). Житейският ключ не разрешава загадката на живота, задълбочава я, нагазваш; не че ключът сред людете е просто разбирането ти за твоята собствена легалност - легитимира те, прави те курназ, да, тъкмо той, вместо "класично". "Харесвам Lzzy" - ето те тук, в ръчичките ми, мой житейски ключ!... Нарекох книгата си неслучайно със заглавие и подзаглавие, а именно "Код Lzzy | Харесвам Lzzy", едно своего рода съвкупление, едно Мечтание по Филина, един манифест. Но да живееш без житейски ключ - или си скот (евентуално вожд), или си пустинен безмълвник (евентуално жрец), или пък си нещо смесено (някакъв миноец); приемаш и в трите случая загадката повърхностно, неразделно ("the devil": "the devil sends the beast with wrath", IT, моята надежда... дай ме под съд или под анатема).

----------
* Тя е име!
** Тъй джуджето Гимли безуспешно стоварило връз Единствения топора си. Емигрантът не се сдобива необходимо с възжелания си ключ, не би било емиграция. Живота не съм си намерил в пустинята (пустиняк).

Предсмъртни думи

"Дяволът наистина е себичен", казал Господът преди да издъхне.

Богатството на диалога

(една притча)

Какво не знаем "за" Шопенхауер?... И, о, различавам тук (посткласично) диалектика и диалог.

Шопенхауер се спрял замислен на непознато място, застоял се доста време; приходил стопанинът на близката къща и попитал:
- Господине, кой сте вие?*
- И аз това се питам.**

Може би са подхванали разговор... Та на въпроса "кой съм аз" Кант, в протодиалектика, дава монологичен отговор. Кой***: никой <- кой "кой" (този, онзи в избистрящо се раздвижване). И ето монадата собствено. Сиреч цената (в образователна плаващо тук-там, пък в надлитане субординация), за да се (през Хюм) преодолее Лайбницовият догматизъм per se. И защото бедна картинка на общност в прав (логично) и обратен (исторично) ход е Хегеловото (както и обърнатото, Марксовото), че "който" е в отношение помежду си (всеки с всекиго в "койтицата"),
т. е. в отношение и към цялото си, а в отношение към цялото си е в отношение и към себе си, както и то (пролиферация). Но ето у Шопенхауер логическата - една настроечно-перцептивна (в двете му етически произведения) - актуалност, богатството на диалога, да, тъкмо на диалога (аперцепция):

кой-то (предмет****) -> аз, кой-то (сред предмети) -> 
ни-кой (човек) -> вся-кой -> ня-кой -> кой-кой (логос).

"Кой" - ето априорното отражение: как опитовата добавка бива привикана да освободи мегдан за следващото звено. А първичното "то"? Ами то, IT, възниква в условията на себичност (която е самият логос, Логосът, който пък е интуицията за живец, а живецът е понятието непонятност)*****: и се възлиза прикъмто актуална логика, актуалната логика, относно която вече говорих... Шопенхауер ли? Вижте го - ами че това е Lzzy, това съм аз!

----------
* Не го империрал "къде се намирате", оня бил очевидно звяр. 
** "... земя и небе, звяр и природа" урбанизирано.
*** Въпросителното местоимение (именително) по-скоро в имение (топосът), 

       отколкото вместо име (хроносът).

**** Нежели "обект".

***** "Die Welt als Wille und Vorstellung".