Моята вродена психоза и душевността

Откакто се помня които отявлено, за да не ги чуя, 
си шушукат ми се струват по-умни от мен. 
Колкото по-гъст е сетивният фон, 
толкова по-ниска е резолюцията.

Бездна

Точка: свободата просто да се изправиш шифрово от времето,
пък алгоритмично в пространството ли? Аналог.

Инфлексор: свободата да паднеш алгоритмично в пространството, 
за да се изправиш шифрово във времето. Сизиф.
                                                   ?*↓
Вселена: свободата да се изправиш алгоритмично в пространството
по инфлексия шифрово във времето. Диджит.

----------

* Да изсветлее в инфлексия шифърът, вместо да бъде гледан дигитално;
ами т.е. нека "бъде светлина", че анализът умира последен.

Фишер - Спаски, Рейкявик' 1972, Партия 6:
волята за позиция скършва наличностната пресметливост.

Партията на Черния капитан: 
равновесната серия ходове отсъжда според съотношението на първия кръг.

----------

P.S. Виж фрагмента ми "Шестата партия и Черният капитан": link.
Гледайте филма "Pawn Sacrifice" (2014).

Шестата партия и Черният капитан

Шестата партия, 3 минути видео:

 

 

----------

 

След като Фишер, с белите, започва в необичаен ход атака, Спаски се ангажира да отстои плочката D5 и да зазида чрез рокада своя цар. Предстои серийна, и опростяваща от орнаментика играта, размяна; ангажиментът на черните се отклонява към C5 и целия вертикал C; белите се оглеждат защитно на свой ред и извършват рокада, прибират белия си офицер; играта тръгва като че ли отначало. Т.е. белите атакуват с кон дамата на черните; къса размяна и играчите се развихрят в пехотен сблъсък - и чрез самите пионки, и сетне по отношение на тях. Докато не се стигне до положение, щото Фишер, в добавка на парализиращия в ъгъла противниковия цар диагонал на офицера, да атакува с топ коня на Спаски и да овладее с двата топа, подпомогнати косо от дамата, вертикала F. Силите се средоточват към E5. И скоро Спаски се успива в едно оптимално разпределение и се заема да колебае изчаквателно в две съседни клетки дамата си, позволявайки на Фишер да изнамери обсада. Докъм преломния ход 37, когато черните глупаво, и всъщност стандартно, запушват с предпазван от пешка кон вертикала на белия топ, не предполагайки, че Фишер ще замени топ за кон (конят е по-слаба фигура). Но Фишер го прави, за да се отвори около черния цар поле. Пък Спаски, както с дамата одеве, се залавя да мести пасивно в ъгъла царя. Фишер не си губи - с топа - времето, щото да вземе незащитената вражеска пешка вдясно, и подсигурява с офицера ключовата позиция на своята на E6. Черните, при бяла дама на F4, се предават. Волята за позиция скършва наличностната пресметливост. Спаски се изправя, ръкопляскайки. (Партия 6 от шахматната среща Спаски - Фишер, 1972-ра, Рейкявик.)

 

Демонстрация. Компютърът играе безочливо... Аз съм слаб шахматист. Хамартия, предвидимост, никакви изненади. Ще отключа механизъм с моя си игра и ще загубя, трябва да спечеля! Да, предоставям му белите. Ето по ходове капитанския ми дневник ("Ц", цар | "Д", дама | "Т", топ | "O", офицер | "К", кон | пешките са безгласни | "x", "взема" | "+", "шах"):

01) e4, най-мощният начален ход | d6, открехвам се;
02) d4, лакомия до шия | Оd7, основа за отправяне;
03) Кf3, затвърждава пред дамата D4 | Кc6, подемам кампания;
04) c3, заковава пред дамата D4 | e5, уж атакувам пред дамата D4;
05) Оc4, бие в предпоставка по царя чрез F7 | f6, улеснявам го, 

      поддържайки уж атаката си;
06) 0-0, барикадира се, подготвя се | Kge7, насочвам го за примамка тъкмо към царя

      и подковавам излаза си;
07) Дb3, гарантира бияча | Дc8, предоставям отход за царя;
08) Оf7+, атака | Цd8, отстъп;

09) Оe3, захожда в гръб с другия бияч | b6, вход мителшпил, 
      ключовият ход, завръзката, заявявам стратегията си;
10) Кbd2, рицар към рокадата | Дa6, атака!
11) a4, пешка срещу дама, за да не се окрили офицерът ми | Кa5, твойта дама!...
12) Дa2, ха така, ха така | b5, пешка срещу пешка;
13) axb5, първа взятка | Оxb5, офицерски реванш, дама зад гърба, окриление!
14) Тfd1, битата кула бяга | d5, време за офанзива;
15) dxe5, кръстосан отговор | Оc4, взлом къмто рокадата, посегателство към дамата;
16) Кxc4, къде го дават! | Дxc4, нека дамите се разберат;

17) Дxa5, дама похищава рицар, вход ендшпил | Тb8, бий по траншеята!
18) Кd4, рицар в атака | Тxb2, на траншеята!
19) exd5, пешка в атака | Кf5, рицар в саможертва заради E2;
20) Кc6+, хем изпреварващ, хем очакван ход, развръзката, шах! | Цd7;
21) Оe6+, шах! | Цe8;
22) Дxc7, помитане | Кxe3, безнадеждността умира последна.

Мат.

Нямам представа дали описаната сега партия се именува: едва ли, щом е толкова глупава... Къде сбърках? Освен че именно понеже разполагам с емоционална нежели проформална интелигентност. Спирам се на завършека - изпреварената ми атака щеше ли да успее? Долната половина от полето. Стига се до рокадно положение, плюс без кон и с един бял топ, и с дама на E2 - пък царят се изплъзва...

Равновесната серия ходове отсъжда според съотношението на първия кръг.

----------

Партията на Черния капитан, видео мин. и пол.:

Инфлексия и уклон

Трите пространства на съществуване: точка, бездна и вселена. Широко ти е около шията, че - например без свое (в алгоритъм) семейство като отдушник (свобода) - 
току душата ти се стегне, за да не прелее, та което сега те спасява да не се задушиш 
е бездната на философията; но съпротивляваш се (алгоритмично) против обръча на родовата (шифрова) градивност, вместо в (алгоритмично) отскачане (в свобода) от инфлексия (шифър).

----------

Кметът на София - Избори' 2023

Обремененият отявлено с номенклатурно родословие IT-гуру е пречиствателно необходим на България за Новия свят (и вместо лустрация, и вместо запазени отворено всички досиета), т.е. че при пряк балотаж Старият свят си губи шанса; 
та идеята на Статуквото е косвеният балотаж: ами със синдикално лицеприятна синтеза. И ще бъде наистина чудесно, ако Терзиев стане кмет. Пък иначе какво? Реформация, Просвещение, Романтизъм, Модерност, Постмодерност...

Ницше, "Антихрист", 61, пр. Пл. Градинаров: "Пред себе си виждам една възможност - тя се явява в неземен блясък и вълшебна игра на цветовете, 
сякаш разцъфтява с трепетните нюанси на изтънчената красота, и създава нейното изкуство - толкова божествено, толкова дяволски божествено, че напразно човек би ровил в хилядолетията за втора такава възможност; виждам едно така многозначно, така чудесно парадоксално зрелище, пред което и боговете на Олимп биха имали повод за своя безсмъртен смях. Това е наистина зрелище: Чезаре Борджия - папа."

P.S. Чезаре Борджия е ренесансовият Алкивиад - Макиавели е неговият Сократ.

Дишай

Свободата е средство, целта е пространството на съществуване.

----------

Tending or Doing

"People tend to be better at memorizing lists than doing math"

Jason H. Hafner

Впряг

"На какво следва да се надявам?" Екзистециалното пространство в перспектива за екзистенциално лавиране е свито до точка, пък в производствена перспектива е разширено до вселена. 

"Какво трябва да правя?" Шифровият код в перспектива за екзистенциално лавиране е задължителен, алгоритмичният код в производствена перспектива е меродавен.

"Какво мога да зная?" Въпрос на пространство е да се достъпи алгоритмичен код, въпрос на време е да се достъпи шифров код.

---------- 

Моята сила

"Call the boy,
He's down the hallow;
Cull the tide,
Distill the rye.

Now it's time for medication,
Stallions on the eiderdown.

The stained horizon
Ablaze: revolvers,
Stampedes, and bridles.

Exorcise the family demons,
Stallions on the eiderdown.

The stained horizon: 
Dark rein and rider,
The steed Golgotha."

John Dyer Baizley, "A Horse Called Golgotha"

Нима е безсмислица? Я пак си помислете.

"Call the boy - he's down the hallow", отзови се от свободата.
"Cull the tide - distill the rye", отсей зърното от плявата.
["Stallions on the eiderdown", детско дръзновение.
 "The stained horizon"*, какъв се виждаш занапред.
 "Now it's time for medication" (1), заблуда. 
 "Exorcise the family demons" (2), истина.
 (1) * "ablaze: revolvers, stampedes, and bridles", разпердушинване.
 (2) * "dark rein and rider, the steed Golgotha", животът.]

Животът... Cormac McCarthy, "Suttree":

"... the horse named Golgotha hung between the trees and stumbling along in the cold 
with his doublejointed knees and his feet clopping..."

Видеоклип: link

Това не са хора - това са зверове

"Stallions on the eiderdown.
The stained horizon ablaze:
Revolvers, stampedes, and bridles...
The steed named Golgotha"

17 окт.' 2023, Тампа

Baroness са:
    John Dyer Baizley, китара, вокал;
    Gina Gleason, китара, вокал;
    Nick Jost, бас-китара;
    Sebastian Thomson, барабани

"A Horse Called Golgotha", 5 минути видео

Джон - като изтърван труп
Джина - в олимпийски блясък

Задължително изчакайте края!

Признание

Моята приятелка е прекрасна; но я обичам за онова, за което я ненавиждам.

Светско

Сетивност - синтетични съждения апостериори. Врели-некипели са все пак история. Философът е, че човек, бидейки "свободен да бъде отсъждан"*, стъпва току нагледно сред език, симетрия между пространство и време, аналитични съждения априори, 
т.е. или на страх да се самоубие ("животът не е даденост" → препинателна конкретика, модалността на сетивност), или най-сетне стъпва на общност (тежнение, Нашово равновесие → състоятелна конкретика, сетивността), 
или все още на богове ("Гръцка трагедия" → знаменателна конкретика, абсолютът на сетивност); животното стъпва сред природа, природна сетивност...

Ами Кантовата антропология на свободата, просмуквайки "останалото си", 
вкл. най-подир и прагматичното гледище, почива върху т.нар. едно вътрешно сетиво за феномени, сетивното афектиране**, афицирането, априорна форма с апостериорно съдържание, природата; та времето, видиш ли, е време на свободата, нежели на света. Вътрешното сетиво обаче е градиент, градиент от времето; и ето го вътрешния свят на вътрешното сетиво, ето я тази условност...

Комуналното не трябва да бъде условност: родителна*** психология; 
т.е. с тоталитарно тежнение на изостряне: че кой при условна комуналност трябва да плаща? Никой, ако бяхме животни. Човек съм - трябва да плащам данък за комуналното: описателна*** психология.

----------

            Времеградиентът. Пространство, условно: - ∞ < x < ∞; време: условно, 
0 < t < ∞ → dψ/dt = d²ψ/dx²: ψ(x, 0) = Φ(x), условно → ψ(x, t) = ∫ ψ(x-y, t) Φ(y) dy, конволюция → d ∫ ψ(x-y, t) Φ(y) dy / dt = d [ψ(x-y, t) Φ(y)] / dx (dy = dx) →
d [ψ(x-y, t) Φ(y)] / d ∫ ψ(x-y, t) Φ(y) dy = dx/dt = c = var, бързина на разпространение → ψ(x-y, t) Φ(y) = c ∫ ψ(x-y, t) Φ(y) dy → ψ(x-y, t) Φ(y) = c e^y → ψ = c e^y:
            - разпространение при точка, cx cπ = 1 → y = - π (cx)²; cx, импулс на разпространение при точка; cπ, хоризонт;
            - динамика, единична амплитуда на вибрация, 4π, единични сферички по протежение;
            - топлопроницаемост, 4π (равномерно по емкост пространство) & t (неравномерно време на поемане) ↔ 4π (неравномерно по емкост пространство) & t (равномерно време на поемане) → √(4πt) = 1/c.
            ψ = [1 / √(4πt)] e ^{- x^2 / 4t}; lim_t→∞ ψ = 0, темперация.
            lim_t→0 ψ = lim_ω→∞ ω sinc(ωx) = ∫₀^∞ cos(ωx) dω, тоталитаризъм; ω, бързина на вибриране (Fourier).
            ?: dψ/dt = d²ψ/dx² → dψ²/dt² = c² dψ²/dx²; c = max.

----------

Екзистенциално се лавира в съотношение между тоталност и родителност на света. Че за капак държавата, видиш ли, е институцията на разплащателната функция; която пък от перспективата за екзистенциално лавиране се определя аналогово (историята).

Та технология не може да се плаща, може да се изплаща; или взаимопомощ се довежда: комуналното трябва от една страна да бъде технология на произвеждане, 
а от друга - на разплащане... Самостоятелният тоталитаризъм се разколебава из основи: ами в перспективата за екзистенциално лавиране там държавата свише и разплащателната функция снише съвпадат...

Чувството за вина от неспособността за екзистенциално лавиране се преодолява с взаимопомощ: държавата трябва да бъде институцията за взаимопомощ. 
Че разплащателната функция се определя дигитално от производствената перспектива (история).

Потенциалният предприемач, вместо просто да заяви продуктова технология, 
трябва да предостави на потенциалния инвеститор възможност да представи технология на заплащане. Че иначе какво? "Виновен си как уж ей така имаш пари - 
я сега си плащай, за да имаш пари наистина ей така!" Необходимо е въвличане в производствена перспектива.

"Но синтетичните съждения априори - има ги - са Господните, аналитичните съждения апостериори - няма ги - са по твар", казват; и отвръщам (дали) как единственото, на което - когато губиш, вместо отреагираш, обществения остатък 
под краката си - следва да се надяваш, е тъкмо времето. 

----------

    * Виж Сартр за обратното - попада под Кантовото определ. за патология
       (синтезираш себе си априори).

  ** Поради неотреагирано себеусещане, общественият остатък.

*** Франц Брентано.

Gina Gleason преди няколко години

5 минути видео

Инструменталната романтика на Gina Gleason

25 окт.' 2023, Mesa AZ
25 минути видео, акустик
(в м-н за гр. плочи) 

John Dyer Baizley е бардът
(той е и художник,
вижте в Мрежата)

4 песни (целият концерт):

"The Dirge"
"Last Word"
"Cold-Blooded Angels"
"March to the Sea"

 

Ще живея ли?

Телефонният идентификатор снема информационната дигитална мобилност, прави я аналогова: имам предвид мобилността на самата информация, не на сигнала; това те поставя в безхарактерно ("кьорав карти не играе") положение, когато, без да има институционална гаранция, се ползва за самоличност; пък аз съм човек с характер, философски характер... Кой в случая трябва да плаща мобилния интернет? Ами когато въобще за комуналното институционална гаранция няма? Кой трябва да плаща? 24 окт.' 2023, Шумен.

Думи на забрава - вместо на сбогуване

"Farther from oblivion, and closer to the end: will I become the setting sun? will I fall when I wake up? 'Cause I remember every last word, 'cause I remember it all. When I am wired to oblivion, I'm closer to the end: we all become the setting sun, we have nowhere left to run. Oh, my sweet oblivion, we are drowning in paradise! I guess we'll need a deeper gutter, 
a higher levee to slow this tide. Do you have any last words?" 

Сърцераздирателният John и виртуозната Gina, чуйте и вижте последната им дума, преди вече да сте я прочели, целия този стон... "Last Word" акустик, 17 окт.' 2023: 

Или-или

Че във социализъм степента на капитално потапяне е контрапроизводна, 
т.е. индивидуалната съпоставка социалистически е наистина продоволствена, 
но по сетивност на личността (обречен е икономически Философът на изолация, хранилка); пък във капитализъм контрапроизводна е степента на социално потапяне, т.е. индивидуалната съпоставка капиталистически е наистина икономическа, 
но по енергията на богатство (обречен е продоволствено на маргинализация "шейхът", доилка). Проблемът тук е, че Философът, без времево да се пребори със своите местни "шейхове" - ами няма как от социализъм да преходи в капитализъм... 
Та идеята за комунизъм е, щото сетивната уравниловка да противостои на синергията.

Какво собствено е "държавен капитализъм"? Носеше се току преди да падне Бай Тошо анекдотичното прозрение, че "държавата вече няма да пасе кравата, но само ще я дои". Кравата! Това си е пак социализъм, разчитащ обаче на навика. Но комунизмът направо на втора природа ще разчита.

Страхът да се самоубия (инфлексорното поле)

Тежнението (спинор):

"Всяко съществуване възниква без причина, 
запазва се от безволие 
и замира по случайност."*

Но по-напред (инфлексор) "аз съм аз и моите обстоятелства"**:

Родил съм се, защото така казват. 
Живея, справяйки се с живота си. 
Животът не е даденост.

Спинорното поле е обходимо от инфлексорна позиция, 
т.е. от-говорността е предвид об-стоятелството, нежели обратно
(че Сартр попада под Кантовото определение за патология).

Пък общността е об-стоятелството на тежнение.

Истинската патология е "веднъж се живее".

----------

* "Tout existant naît sans raison, se prolonge par faiblesse et meurt par rencontre." 
Сартр, "Погнусата", пр. Мария Коева.
** "Yo soy yo y mis circunstancias", Ортега-и-Гасет, виж 
"Размишления върху Дон Кихот", пр. Стефка Кожухарова.

Опиянение и съновидение

Господарският хедонизъм отвежда при вечността, т.е. божествена самозабрава, сливане с "боговете"; махмурлукът иде да напомни човеку мимолетността, как всичко е било сън: Гръцката трагедия, съчетавайки сценично двете, играела терапевтична роля, вразумявала... Пък робският хедонизъм възвестява "веднъж се живее"; махмурлукът, припомняйки за вечността, притегля разум наместо покривало.

Патологичният свят

"Eurer Kinder Land sollt ihr lieben..."* (децата от нашето бъдеще).

Проклятието връз българина е "веднъж се живее", което се прикрива зад "бъдещето на нашите деца".

Разяснявам двете най-смущаващи формули от Ницше, свързани са помежду си... 
Ами нещо се анализира или за да се усвоява, т.е. на тъмно, или за да се сглобява, 
т.е. на светло; но не щото в усвояване на природата се излюпва и плете паяжина той, паякът, а в сглобяване на природата... И току оздравително, да, току възтежнително е да боледуваш от продоволствена мотивация, от "болното животно"** у себе си - 
било (1) по род, било (2) от "веднъж се живее". "... was fällt, das soll man auch noch stossen!"*** Че друго е да изпаднеш в немилост. Естествено е човек в последна сметка да живее в помрачение (та например Омировия свят, а чиято аналитика е Гръцката трагедия и чиято диалектика Елинизмът****), както пък в просвет живее животното. "Todt sind alle Götter: nun wollen wir, dass der Übermensch lebe."*****

----------

* "Вие трябва да обичате земята на своите чеда...", Ницше, "Тъй рече Заратустра", III, "За вехти и нови скрижали", 12, пр. Жана Николова-Гълъбова.

** "das kranke Thier", виж у Ницше "Към генеалогията на морала", III, 13.
*** "... което пада, то трябва дори да се блъсне!", Ницше, "Тъй рече Заратустра", III, "За вехти и нови скрижали", 20, пр. Жана Николова-Гълъбова.
**** Виж Първата Ницшева книга.
***** "Мъртви са всички богове: сега ние искаме да живее свръхчовекът...", 

Ницше, "Тъй рече Заратустра", "Речите на Заратустра", "За добродетелта, 

която дарява", 2, т.е. в оригинала 3, пр. Жана Николова-Гълъбова.

Априорната симетрия между пространството и времето

Патология, казва Кант: синтезираш себе си априори, като полагаш апостериори симетрия между пространството (x) и времето (t) аналитично. Патология е, понеже - преместване (v): на фон, x/v = t; във фон, dψ/d(x/v) = dψ/dt; чрез фон, dψ²/d(x/v)² = dψ²/dt² ↔ v² dψ²/dx² - dψ²/dt² = 0 (d'Alembert). Та да улавяш в слуха си звукова вълна, вместо просто да чуваш със слуха си звук, видиш ли, е патология. Но нима не е патология просто да виждаш светлина, вместо да улавяш електромагнитна вълна? Електромагнетизмът се регистрира, той, видиш ли, не е феномен. Как се регистрира феномен? Разпространение (c) чрез ведно:
    непрекъснато възобновяване (едно измерение), x/c = t, от разсъдък;
    "хващане в крачка" (две измерения), dψ/d(x/c) = dψ/dt, от времесъзнание;
    "виждане" (три измерения), dψ²/d(x/c)² = dψ²/dt² ↔ c² dψ²/dx² - dψ²/dt² = 0, от душа.
Синтетични съждения апостериори.

John & Gina

Не намирам други думи освен: 

"We're barriers against the tide,
We're wonders that refuse to shine,
Blinded by eternal dark
Like shadows on a shooting star.

There's a fallen anchor on a distant shore,
Where the boiling angels listen to the ocean roar.
Today I never saw the sun,
Today your shadow was the only one.

Did I go too far? Soaring higher and higher.
If I touch the sun, will I shine forever?
Did I cut too far? Digging deeper and deeper.
If I pass the shore, will I slip away?

We're barriers against the tide,
We're wonders that refuse to shine,
We're blinded by eternal dark,
We're anchored to the evening star.

We're deafened by the tolling bell,
We're dragging through the endless swell,
We're phantoms to the borderfire
Like stallions to the wretched mile."

Песента "Shine", акустик, 17 окт.' 2023, видео:

Класическата електродинамика (James Clerk Maxwell)

          Магнетизъм, магнитна руда:
- две парчета, т.е. магнитна плътност B;
- парче и железни стърготини,
  т.е. магнитен поток и магнитна проницаемост μ,
  div B^→ = 0 (дивергенция);              
- парче се движи в медна рамка,
  т.е. магнитна индукция, медната рамка се нагрява
  също както при галваничния елемент.
            Електричество, галваничен елемент:
- електрически заряд q;
- електрическо напрежение и електрическа проницаемост ε,
  електрическа напрегнатост E^→, ε div E^→ = q;
- медна рамка през галваничен елемент,
  т.е. електрически ток, две медни рамки си взаимодействат
  също както при двете парчета магнитна руда.
            Електромагнетизъм (t, времето | x, пространството):
dE^→/dx = dB^♂/dt;
(1/μ) dB^♂/dx = ε dE^→/dt.
            Електромагнитна вълна: E^→ ↔ B^♂.
            Вълновата функция (c, бързината на разпространение):
c² dψ²/dx² - dψ²/dt² = 0 → c = 1 / √(εμ), не съществува ефир.
            Съответствие с класическата механика (Нютон):
- Първият принцип ↔ c;
- Вторият принцип ↔ междузарядната сила;
- Третият принцип ↔ E^→ ↔ B^♂.
            Електромагнитно поле: c² d²ψ/dx² - d²ψ/dt² = ω²ψ (Клайн-Гордън).
Структурата е идентична с гравитационната (Нютон → Айнщайн).
Електрическият заряд се сдобива теоретично с бързина на трептене ω.
            c² d²ψ/dx² - d²ψ/dt² = ω²ψ → (1) q & (2) c² dψ²/dx² - dψ²/dt² = 0:
(1) div B^→ = 0 & ε div E^→ = q;
(2) dE^→/dx = dB^♂/dt & (1/μ) dB^♂/dx = ε dE^→/dt.
            Уравнението на Клайн-Гордън трябва да бъде решено:
ψ = e^{±j(ω/2)(t - x/c)}, спинор (Дирак), преход към квантова електродинамика,
т.е. рефлексия към квантовата механика (Шрьодингер).
            Аз съм електроинженер, магнитната руда и галваничният елемент
би следвало да ме закопаят идеално към свободата.

Приклякване

Та когато при, т.е. със* или в без-**, условна конкретика свободата се утвърждава, трябва чрез творчески напън да се роди*** състоятелна конкретика.

----------

* = квазитоталитаристика: Трите възражения, link.
** = тоталитаристика.
*** = "тунелен преход".

Yngwie при Rick Beato

Изд. 18 окт.' 2023, YouTube, 50 минути интервю от най-интелигентния, културен 
и обаятелен рок-дискусионер в света; понеже важните са неговите зрители и гости, видео:

Електрокитарното усилване. И ето че вместо щото усилвателят, "набримчен", да изкривява просто сигнала изходно, от извитото към хоризонтал съотношение на усилване, т.нар. нелинейност, - ами компресира го входно, за да го пренесе чрез ниската си, диагоналната си зона; т.е. получава го усилен пределно от предусилвател... Изходното изкривяване е "рошаво", степента му се влияе от динамиката на боравене с инструмента; докато пък входната компресия уравнява динамиката. Но ако ли динамиката, с подходящи звукоотнематели и устройства, се уравни при самия инструмент, за да може усилвателят неподправено да усили каквото иде, - губи се плътността. Ингви в последна сметка търси не толкова изкривения звук, колкото уравнения и плътен.

Електрокитарният звукоотнемател. Електромагнитен е. Електрокитарната струна е от податлив на магнетизиране метал. Магнитче е насочено нагоре към струнния участък над себе си с един от своите полюси по същия начин, както и по същата напречно отсечка магнитчетата за останалите струни. И е навита около редичката магнитчета електрическа намотка хоризонтално, в която при трептенето на струните се индуктира в съответствие и във взаимофаза от намагнитените участъци електрическо напрежение, сигналът. Но намотката антенно улавя електромагнитни смущения, индуктира се шум. И най-вече от честотата на електрозахранващата мрежа: 50 Hz в Европа, 60 Hz в САЩ; та 60-те херца са по-чуваеми, защото индуктират по-високо напрежение... А щом се постави отдолу без магнит втора намотка, навита в обратната посока, и се свърже с първата успоредно, ами индуктираният шум ще се взаимозасрещне в зародиш и самоунищожи. Проблемът е, че втората намотка, макар отдалеч, ще улавя струнното трептене, ще се понижи чувствителността на звукоотнемателя, доколкото електромагнитното поле отслабва с квадрата от разстоянието. Компенсира се от спецификата на усилване при Ингви това; Ингви се ползвал от ситуацията 20 години... Пък ако втората намотка, както си е обратно навита, се редоположи под струните с първата, свърже се последователно, за да се сумират по напрежение двата сигнала, та се поставят противопосочно на магнитчетата на първата магнитчета, общият сигнал, да, ще излиза силен и обезшумен - ала взаимонасложен, размил детайлите си... Явил се накрая някой, който се приближил и предложил еднонамотъчна чувствителност и детайлност, заедно с двунамотъчно безшумие. Върнал се 46 пъти, когато Ингви отдавна се радвал на името си.

Погнусата и българщината

Не се гнуся, съзнавайки как преглъщам слюнката си, или току на моята изкусителка, но ми се гади току да пия от чаша, в която, да речем, се изплюх - или от мъжки устни например (примерът е по Жижек). Тежнение и разплущение, възврат и повръщане; развратът-мяра... Всяка погнуса е в известен смисъл екзистенциална - дори когато на бременна жена и се повдига. Човешко е. Цивилизацията е условието за култура и е продуктът от човешкото взаимоотношение. Животинското взаимоотношение не поражда култура, нито вгражда погнуса. И та щом се предполага, че цивилизацията трябва да бъде една състоятелна конкретика, но се улавя в конкретика на пресищане - ами възниква екзистенциалната погнуса. Сократ, съдейки той по себе си, - опасявал се за хероичното у Алкивиада. Клошарят го е страх да "хване гората", лудостта и му се повдига да живее. Това, от което в последна сметка може да ни се повдига, са човешките взаимоотношения, т.е. взаимоотношението със самия себе си. Не е болестно да те е гнус от това или онова, даже може от собствения ти род - с аристократизъм, снобизъм и пр., - ала е съвсем болно, щото например бистрото поточе да шупва като втасало тесто, колчем в жежко лято се наведеш да утолиш жаждата си. Пък ето че качественият, определителният критерий е дали даден случай на погнуса е обусловен от природата у човек, или от контраприродата, отчуждението: понеже природата ли, ето, у човек боледува, или човек у човека? Че болестта у човек е мяра. Първото, с неговата непроницаемост, е все пак повърхностно, второто с просвета си е бездънно... Сартрианската погнуса, Сартр пише за нея, е собствено крещяща, разбива се о тягост или ведрина; моята е тънка, процеждаща се, сковаваща ме. Погнусата като мяра... Бременната жена "хем я боли, хем я сърби" - същото съм и аз, но утробата ми е, чувствам, празна. Щях, предвид изблиците ми на защита, - щях да го нарека истерия. Отмервам с творческия си напън. 19 окт.' 2023, Шумен.

Разплащателната функция нагледно

(езиковата състоятелност на разплащателната функция)
 
1. Множеството на възможните състояния (s_k | k = 1, 2, ... mⁿ) е функцията и от множеството на участниците (h_j | j = 1, 2, ... n), и от множеството на въобще възможните поединично решения (a_i | i = 1, 2, ... m); разпределение ("броячът в бройната система"):
 
        (1) ... (n)
   (1) a₁  ... a₁
    ...  ...  ... ...
         a₁  ... a_m
         ...  ... ...
         a_m ... a₁
         ...  ... ...
(mⁿ) a_m ... a_m;
 
m^n-j a_i.
 
2. Множеството (p) на вероятностите ∏_t p_t = ∏_t (1/y_t) = P = 1/y за решение съответства като функция от множеството на възможните да бъдат взети от участниците решения: p[a_i(h_j)].

3. По множеството на възможните състояния разплащателна функция x е разпределена сред множеството на възможните да бъдат взети от участниците решения: x_k[a_i(h_j)].

4. Очакването ∑_w=1^{m^(n-1)} {x[a_i(h_j), P_w] P_w} да бъде взето от "този" участник "това" решение.

5. Множеството на равновесните очаквания за решение, изгледите на разплащане ↔ P_ij → p'.

----------

Съравновесие: ∑_i [p' a_i(h_j)], Равновесието на Наш, т.е. еластично средоточие в симплекса на възможните състояния.

Че тежнение се задейства при състоятелна, нежели условна, конкретика.