17 юни' 2021. Ирония: моят свещеник, допреди да ме изработи чрез взаимошахматиране и унижи, пък моят учител, допреди да ме изработи чрез взаимочетене и унижи, ме посъветваха, първият, разбира се, явно*, вторият неявно**, да се занимавам с логика. Четях шахматно, пишех феноменално. Натикаха ме. Попът, даскалът... и кметът. Ученото съсловие. Уединих се сега в правенето на изречение: че изпаднах в безизходността. Окръгли се около ми модалната логика на избора. Несвободата на по принцип избора ("човек се ражда в окови") е условието на възможността за свобода на избиране ("пък навсякъде е свободен"); обратното е валидно от практичен разсъдък, т. е. по Шопенхауер нежели Русо. Та модалната логика се заключава във въвличащия откъм възможност къмто действителност преход ("условието на възможността за"***). Валидира се с "всеобхват - точка" модалната логика (ресис) категориално по двойките, съответно, истинност - неистинност (логоса), необходимост - случайност (патоса), свобода - несвобода (етоса); и тъкмо третата двойка е изборната. Изборното въвличане е предразполагащо; модалната логика на избора "извира": изборът по принцип е несвободен, защото истинно е не-обходим; а избирането е свободно, защото не-истинно е с-лучайно. Екзистенциална феноменология от контра-Хайдегеров тип. Heavy Metal! Решавам прагматически аз философски мъчнотии, но житейската си практика не ме бива да разреша. Ето защо се дивя на оная фарфара... Отивам в гората да потичам.
----------
* Понеже не се домогвах.
** Понеже се домогвах.
*** Вместо предпоставъчното "условието за възможността от" (че "изключение би потвърдило правилото"; всичката Ръселова несъстоятелност, целият множествен логистицизъм се сбира тук).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
