Питах го за темата. "Несамотъждествеността на Аза", казваше ми. Тоест външна сетивност, несобствена, тъждествуваща, множествена; и вътрешна сетивност, собствена, нетъждествуваща, немножествена. Битие в себе си и битие за себе си. Защо ли се поделя... Унасяше ме догматична дрямка.
Любимото и съоръжение беше огледалото. Не за да се кипри. Гледаше се, чудеше се. Практикуваше от сцената eye contact. Нейният първи сингъл започваше с магическата строфа
"You don't know that I know
You watch me every night,
And I just can't resist the urge
To stand here in the light".
Концертът е тишина, незнание. "I get off on you getting off on me". Рекох си, че тя ме стимулираше...
Ставаше дума не за огледало, колкото за огледално стъкло. Че доколкото сме вътре в стаята, сиреч кожата си, дотолкова сетивността е външна; както и обратното. Ура! Тя ме разбуждаше. Ще припна да му кажа!... Онова... дзверът... ме беше одрало; въвлякло ме беше в желирания мехлем, от който стъклото се състоеше. Мадрид, 25-ти октомври' 2018-та. Тъмно е. Блещука тук-там. Ах, що скандират те?... Видео, "I Get off"... "Do not Disturb" (link). Шумът на тишината, гласът на тишината. Раждаше се наново вселената! И аз, и аз бях там.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
