21 юни' 2021. Било преди дни спряло в сградата, в която живея... повредило се осветлението в паркинга, включително аварийното. Аз не шофирам, пък и обитавам дома си сам, та със сигурност... Абе не ми се налага да влизам там. Обадиха ми се, щото, видиш ли, дали мога, предвид електротехническата ми квалификация, да сторя нещо. Размотавали се електротехници на тоя и оня. Никой нямал идея. Аз не обещах нищо. Помислих вкъщи половин-един час. Е, дано ми се усмихне късметът! Взех си куфарчето, слязох. Проведох отвън навътре оглед с указател, проби, измервания и прочее: всички общи табла и цялата обща, тоест на общите помещения и съоръжения, инсталация. Беше интересно, занимателно, безотговорно. Свих до точка кръга. Никъде нищо не излезе. Оставаше търговският, разположен в партера, обект. Почуках. Почаках. Почуках... ами да вляза - беше заключено. Въртях се из подземието. Случи се да изстъпи жена: тя вътре работи. Поздравих я. Попитах я за главното табло. Покани ме, заведе ме. Отворих го. Редица предпазители: един-единствен беше паднал, и точно въпросният по знак. Поколебах се. Преговорих, разсъдих. Вдигнах го, излязох да проверя. Осветлението беше налице. Представих се кой съм. Среща ли тя собственика? Помолих я: нека го уведоми за мен и действията ми, че не съм измамник, крадец или някой случаен и тъй нататък. Тъкмо се прибрах. Осветлих по телефона къде бил проблемът: дали умишлено или аварийно, не зная. "Не съм оправен, сръчен - казах си, - и не владея занаят. Реагирам емоционално и уж никой не ме ще... Трудно ме разбират, но мога да правя анализ." Да: никой, разбира се, както и аз самият, няма да ме оцени, задето съм вдигнал един предпазител.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
