Звярът ме прави човек
Предмет на емоционалния разум се определя в съвместяване на:
- чувство към;
- е-моция от;
- а-фект заради.
Ето го там действието, емоционален разбор, т. нар. емоционална интелигентност, практичен разсъдък: афектът отстъпва пред чувството, позволявайки му емоцията да го отвежда, та страстта се погасява, нагонът се уталожва; при-емственост, очовечава се предмет, става се предмет, = нафора, било човек като за човек, мен като за мен, или било камък като за камък. И би могло да бъде болезнено или дори безизходно.
Ето го отсам пък бездействието, емоционален избор, т. нар. екзистенциална погнуса, не-практичен разсъдък: афектът не отстъпва пред чувството, че непозволявайки му емоцията да го отвежда, та страстта се разпалва, нагонът се нагнетява; отнемане, обезчовечава се предмет, става се предмет... Би могло да бъде болезнено, не и безизходно.
Очовечаването е общностен, с все над-стройката, проблем предвид "Идеята на емоционалния разум", т. нар. общностна харизма, "дзвера", Наместника... Heavy Metal!
А самата, хрантутническата без-изходност се състои в тоталност на екзистенциалната погнуса: и, ах, човек губи към себе си комуникативност ("мен ме няма, но, ужас, как и кога ще умра?"), разкаянието тук е невъзможно, нито социопатията; стягам се, е-мотивирам се, "правейки изречение"; сиреч моята, извън инерция, комуникативност временно се намира след ерзацизбухване и повърхностно съжаление предвид една осъзната като преходна или дори мимолетна опасност...
Забележка: емоционалният разум би бил обезсилен, би бил компенсиран в оголено практичен разсъдък, = "какво е човекът".
Поне се научих да ходя по тънък лед.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
