"Strong winds, magic mist,
To Asgard the valk'ries fly,
High overhead they carry the dead
Where the blood of my enemy lies"
Manowar, "Blood of My Enemies"
Професията, в която просиявам - било шахматист, било градинар, - принадлежи на живота. Шахматист ли, градинар ли съм в живота? Клиниката на съществуване. Цял живот обръщам гръб на и-рационалното. Заставам с лице към моята градинка. Моята питомна, да, мойта полупропусклива опасност. Както - щом са разпрегнати и пуснати на паша - магарето със задницата си и кравата с рогата си. Пък бих аз бил и завършен номад. Или завършен мечтател. Храня се въпреки че ме хранят. Поя се въпреки че ме поят. Подслоняват ме. Наторявам, препикавам битието си. И напоявам своята градинка... Нашата. Поливам я със сълзите на скръб и радост. Те къде попиват? Просмукват се там, закъдето - посред джунгла, пустиня или самия рай - съм се запътил. "Ку-кукво узнъчава..."
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
