"Отче ...,
Никъде и никога не съм претендирал за висока изтънченост, интелект,
култура, образование и физика. Единственото, за което понастоящем държа,
е да нямам усещането, че правя компромис със здравето си. Аз от дете
съм силно емоционален човек с погнуса към интимното и не бих могъл да
разговарям нормално, без тъкмо да намирам с "човека до себе си" общ
език. Съжалявам. Нито шахът, нито приятелската, родителската или
съпружеската задушевност могат да бъдат в емоционален план общ език. Не
зная за каква моя "логическа мисъл" ти е говорил татко и с още какви
скрити оръжия си се снабдил в полемиката си против мен, но мисля, че
всяка чиста мисъл е логическа. Освен, разбира се, божествената. Пък ти,
ако ме преценяваш в амплоато ми на посредствен, какъвто социално съм,
човек, то по-добре не ме и поздравявай. Готов съм да сторя същото.
Онова, което подметна постфактум: дето татко ме хвалел и пр. Сякаш
някакво натриване на носа, ужилване, отмъщение от твоя страна: заради
монолозите ми и че те отегчавам. Аз от години подчертавах как съм и как
винаги съм бил слаб шахматист, и че недолюбвам заради нейния
логистицизъм аналитичната философия... Не съм борбена натура, не ми е
минавало през ум да се съревновавам с теб, нито ме гложди завист или
злоба. По-умен си, по-образован, по-изтънчен, културен, по-опитен лично и
обществено. Службата ти е особена, почтителна. Произходът ти е
болярски. А и дори устояваш на темпо на тичане. Просто би ми се щяло да
беше предварително споменал за татко. Моята чувствителност е изострена,
че съм без работа, изгарят ме съмнения за негодност, некадърност. Почти
съм на 50 и т. н.
Оставам с уважение,
Йордан" 8 юни' 2021, част от личната ми кореспонденция
