(виж вместо първа част фрагмента ми "Fell on black days": link)
Един от най-трудните способи в пеенето без микрофон е да се възпроизвежда с пълно гърло висок тон тихо, а нисък - силно. Налягането през тясна дюза е по принцип високо, а през широка - ниско. Умеят го оперните певци, и то достигналите майсторство. Микрофонната - отдалечаването и приближаването (и/ или под ъгъл) - техника на пеене спомага динамическата регулация. Пък постави ли се компресор - (цели се да) се притъпява, с оглед към електрическото смесване, подобно влияене.
Lzzy Hale - и слава Богу! - не е по нито един показател оперна певица. Нейната микрофонна техника на изпълнение придобива характер на инстинкт (механика), а пее ли без нарочен микрофон, допитва се щедро до извънканонично звукоизвличане. Проблемът е, че компресията попарва естествената динамика и цветност на последното.
Певицата пред силна компресия не може да разчита изцяло нито на микрофонната си техника на пеене, нито на извънканоничното звукоизвличане. И до какво прибягва? Ами до принципа, че щото високите тонове да забива с всичката си мощ, отдалечавайки се половин метър от микрофона, а ниските - просто резониращо, без много гърло, ала пък захапвайки микрофона, опитвайки се да компенсира козметически с вибрато, носов формант, зяпаща и глъткова модулация и т. н.
И колкото по-експресивна е рок-соло-певицата, толкова по-натискаща компресия инженерите, за да си гарантират равен микс, настройват по стандарт за нея. Имам предвид, разбира се, концертно. И не важи толкова за мъжките гласове: динамиката там не е кой знае колко значим честотно фактор. Мъжете не пеят вълнисто, блендата им е формантно характерна, т. е. или въобще е подчертано носова (Клаус Майне), или подчертано дрезгава (Брайън Джонсън), или подчертано пищяща в теситурата си (Аксел Роуз), или подчертано тиха (речева), но плътна (Марк Нофлър) и пр.
Какво при озвучената на общо основание Лизи се получава? Високите тонове излизат "точкови", ниските - "областни". А неумели ли са спомагателните вокали, пригласянето в област изпъква, фалшивее (нестабилност) ... Лизи, когато пее някаква лирична песен, се нуждае от специално озвучаване и то за всяка една конкретика.
Питали са я алт ли е по диапазон или сопран. Тя първо казва "не зная", но после се поправя с "алт, обаче сякаш пея сопран". Което означава, че щеше да се развие в алт артистично, ако беше преследвала оперно пеене, вместо да крещи. Факт е: оперни певици я зачитат заради експерименталната стойност на физически пределната гласова експлоатация.
Регистрите на човешкия глас ги водят 4; Лизи твърди, че са 5. И че не само се превключват както предавки, но и може да се застава в преходите. А доказателството е традицията в монголското пеене: монголските фолк-рокери The HU, с които певицата реализира песента "Song of Women" (кантото и текстът са нейни); ето концертно видео, 2 ноември' 2019, Нашвил, Exit/ In, link. Монголците заставали между ниските предавки, а тя, обичайно с нейните крясъци - между високите... Тук няма слабо, нали! Озвучаването е съобразено.
Нека, в изпълнение на Lzzy Hale и група Карашик, чуем и видим за лош пример песента "Black Hole Sun" (Chris Cornell), Нашвил, Basement East, 23 юни' 2017:
