(емоционалният разум)
1. Ситуацията (избистря се, че е): съучастно -> интелигентно -> езично. Т. е. емоционалността е собственото човешко съучастие; несобственото човешко съучастие се нарича (съпричестява се в) "естествен интелект".
2. Ситуацията (избистря се, че е): безучастно -> интелектуално -> дословно. Т. е. интимността е несобственото човешко безучастие; собственото човешко безучастие се нарича (отчуждава се в) "изкуствен интелект". Мисля си за шахматното изиграване.
1 & 2. Да бъдеш е да бъдеш интелигентно; да бъдеш човек е да притежаваш интелект, т. е. и да си интелигентен, нежели просто да бъдеш интелигентно: и ето че интимната интелектуалност е пато-логичната интелигентност, т. е. вместо е-моционалната интелигентност.
Пък патологичната интелигентност Кант снема отправно позицията на практическия разум, сиреч собствено: че би могло да се чете връз икономическия (един за всички) спекулант морал - не обаче и връз наставник (всички за един). Понеже самото патоинтелигентно наставничество не се движи в практически измерения - и ето защо трябва, изисква по силата на погнусата, щото практически да бъде надумувано: подкосява, нагажда се "през просото" като "отвлича в ситуация" по всевъзможни поводи, = про-форми... Та големият проблем тук се състои тъкмо в това, че патоинтелигентното наставничество вирее проформа. Налага се човеку да убеждава в своя годност и кадърност близките си - и дори себе си, преди всичко себе си. И то дотолкова, щото един емоционално интелигентен наставник, една притегляща форма, би бил истинска благодат! Всичко може да бъде обяснено мимикрически, освен самият себе си, беше рекъл той! Представете си моят школски учител и оная, що ме разбуди от догматичната дрямка, да бяха едно: тук ли щях да живея аз, тук ли щях да умирам! Или всяка коза за свой крак.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
