25 юни' 2021. Тичах. Наближавах половината път. Ще живея сто години! Как негата навлизаше, възнасяше ме - о, там, към орлите!... И исках да умра, да живея, да се унеса, ах, мислейки за нея. Това в онова, пък душата - в Рая... Беше горещо; аз, като един Хаджи Димитър... Да не мисля... Стоп! Мръкна се, поседнах. Бях извън себе си... Никога не си нося вода: нима съм колоездач, екипиран и прочее. Направих почивка, втора. Беше горещ следобед. Пробягах ги, дванадесеттях километра: но не издържах без почивка. Мен, у дома, сега ето ме, пия ментова отвара; тя е чиста, наситена, полугореща е... Тичах. Наближавах половината път.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
