Обратният ход

(предпоставящ отсъствието на Ding an sich
и съответно инструментализиращ чистия разум)

Кант, "Историята на чистия разум" (пр. Ц. Торбов)

Познанието от чистия разум:
    - предметът: сенсиблен - интелигиблен;
    - произходът: емпиричен - ноологичен;
    - методът: скептичен - догматичен.

Съжденията (къмто аналитика - естетика) протичат диалектично*: та априорните синтетични съждения са апостериори аналитични (прав ход**); апостериорните синтетични са априори аналитични (обратен ход***).

----------

* Че койтицата са в отношение помежду си, т. е. в отношение и към цялото си, а в отношение към цялото си - и в отношение всякое-що към себе си, както и то. (Ала Хегеловият, както Шопенхауер убийствено го забелязва, вариант "снема" трансценденталността, т. е. профанизира диалектиката.)

** Трансценденталното учение за елементите.

*** Трансценденталното учение за метода.

P. S. Кант, последният абзац от предговора към Трансценденталното учение за метода (пр. Ц. Торбов): "И така под трансцендентално учение за метода разбирам определянето на формалните условия за една пълна система на чистия разум. За тази цел ще се занимаем с една дисциплина, с един канон, с една архитектоника и накрай с една история на чистия разум, и ще направим от трансцендентално гледище онова, което с оглед на употребата на разсъдъка изобщо се търси в школите под името практическа логика, но се постига лошо, защото, тъй като общата логика (Ръсел - б. м.) не се ограничава до никакъв особен вид познание на разсъдъка (например не до чистото познание), също не и до известни предмети, тя, без да заема познания от други науки, не може да направи нищо повече освен да предложи наименования за възможни методи и технически изрази, с които си служим с оглед на систематичната страна на всички видове науки, които запознават ученика отнапред с имена, чието значение и употреба той трябва да узнае едва по-късно."

Образ-оването (дисциплинарно****, канонично***** и архитектонично******) следва, щото, отработвайки то метафизиката, да се актуално предшества, застопорява именно от практическа логика, в която (как иначе!) общностна харизма въдворява*******.

**** Че не може всичко да бъде по принцип:
             - в субективен план: полемично | догматично;
             - в обективен план: хипотетично | доказуемо.

 

***** Т. е. моралната вяра. ****** Сиреч в правия и обратен ход (космосът).

******* "... метафизиката на нравите е собствено чистият морал, в основата на който не се поставя никаква антропология..." | "... метафизиката на природата е съвършено отделена от математиката..."

 

"Критиката на чистия разум" зазвучава като приказка, изчерпателно... и не съвсем.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link