ми се раждаха идеи,
щях да бъда гросмайстор
... Кант оттук ли е тръгнал? ноуменът може да бъде феноменален - и е феноменален. Задавал ли си е Кант въпроса (Шопенхауер) как феноменът и ноуменът се взаимоотнасят? Какво е ноуменалният феномен? Отключва се граничен преход: феномен за нещо и ноумен за нещо; интуиция за нещо и интелект за нещо; екзистенция за нещо и техника за нещо; себе си за нещо и в себе си за нещо; нищо за нещо и битие за нещо. Нещо. Поле. Семантика.
3) И ето как фактичността казва, че логиката има какво да каже. Прагматика.
Емоционалният разум вместо "критиката** на диалектическия*** разум" (търсещият революционна промяна вместо еволюционна подмяна**** Сартр). Сартр с Lzzy Hale и Ясперс, ами = Землян.
Забележка:
Кант: феномен | ноумен;
Бергсон: интуиция | интелект;
Хайдегер: екзистенция за | техника;
Сартр: себе си - нищо | в себе си - битие.
* Практиката. Моят съученик, състудент и приятел Людмил Стоянов II развива феноменологически в своята книга "Империя на логиката" (изд. "Труд", 2008) индуктивната логика. Изведена е в Част първа, т. 3, абз. трети:
свойство на такава логика, което мога да нарека 'рефлективен ефект'... Когато
ние построяваме една индуктивна логическа конструкция, ние правим това все пак
въз основа на бегло уподобяване на едно нещо с друго нещо. След като направим
извод, той винаги трябва да бъде проверен, което най-добре става като
съпоставим черти или явления в двата обекта, които дотогава не сме вземали под
внимание... Идва и този момент - двата обекта може да имат сходни неща
помежду си, но ние познаваме само тези от единия - следователно можем да
предположим за такива аналогични у другия. Проверката тук вече извършва
предимно практиката. Значи ние откриваме нови характеристики и нови свойства,
за които досега не сме подозирали."
*** Хегел (Маркс).
**** Heavy Metal! Функцията възможност | действителност. Аз просто чакам да бъда оценен! Аз съм функтор, при-шълец съм. Арент е твърде (не-) проницателна. Карнап е моят коагулат... Еволюционната подмяна - тотално при общностна харизма или тоталитарно без - е средоточена към излаз, методологическа свръхкапитализация, едно про-фесионално подножие, чийто "гръб" е препитателен, а връх - идеалът по свръхчовек (Ницше).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link