Нима сме животни да не можем да си задаваме въпроса! Или кръгли циници, щото винаги да си го задаваме не повече от медицински... Ами човек губи под краката си почвата на трудова натуралност* не иначе, а оказвайки се заставен мигом да уклони измежду неспортна и спортна**; сиреч осъзнавайки себе си социоприродно нежели културоприродно, т. е. ето на че културата на човек проектира от свой психоокуляр едни три категории, а именно дето "хранене, почивка и физическа активност". Пък почивката, бидейки в случая подклаждащото другите две, се обуславя най-вече психологически (не и просто психически).
1. Неспортната натуралност: та при нея физическата (плюс психика) активност се доопределя от това, че храненето (плюс психика) е вкарано в режим.
2. Спортната натуралност***: та при нея храненето (плюс психика) се доопределя от това, че физическата активност (плюс психика) е вкарана в режим.
3. Извод: "искащите" да свалят телесното си тегло безделници**** "трябва" да прегърнат "1", а да покачат - "трябва" да прегърнат "2".
4. Трудовата натуралност: килограми се качват поради "1", а се свалят поради "2".
Става възможно да се формира понятие "трудов безделник": и току значи че, хм, да осъзнаваш себе си... себе си природно. Ала нима сме животни да не би могло да си задаваме въпроса ще напълнеем ли или отслабнем! Или кръгли циници, щото винаги да си го задаваме не по-малко от медицински.
Дяволите да ни вземат, имам право да бъда суетен!
----------
* Нямам изобщо предвид натурата, натюрела... Нито терминологизирам.
** Подбрах терминологията условно.
*** Спортистът си е спортист - спада към трудовата.
**** Какъвто без "отвъдна" перспектива съм понастоящем.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
