Вечното във временното (нежели обратно).
Информацията скрива (в реклама) алгоритъм, алгоритъмът (в антиреклама*) - информация (виж и Хилбертовите проблеми).
----------
* Фирменото обучение днес (3 юни' 2021) у нас (в България, Шумен) за работа с клиенти (банките, мобилните оператори и пр.) е профанно, отсъства в кадровата подготовка факторът емоционална интелигентност; резултатът в случая с мен като клиент е дни и даже седмици насъбиращо се към вулканично изригване заяждане при нарастващо разголване по взаимоизповядване и процедурно вгорчаване (псевдобезизходица) на живота; доколкото там се оказвам петимен, щото в непосредствена комуникация да заявя своя информиран емоционално отказ. Докато "същевременно" в магазинче за обувки интелигентният емоционално подход ме предразполага да избера и купя, въпреки финансовата ми безперспективност, по-скъпия двойно чифт и си изляза с усмивка и еротичен спомен. Разделящата се спрямо услугата стока не обсъждам: проблемът е базовият от двата и се явява производно, сиреч "физиологическите потребности". Ето как: че Lzzy Hale беше се "оплакала" във видеоинтервю, дето в Ню Йорк, в замяна към нейното "Hello, I'm Lzzy", рецепционистът на хотел безпардонно отвърнал с "номерът ви на регистрация". Пък тя, както в оная стара песен на Iron Maiden, току щяла да възкликне "I'm not a number, I'm a free man" (горещо препоръчвам Louis Litt от сериала "Suits", 2011-, актьора Rick Hoffman). Цяло кощунство е да се отнесеш по подобен начин към Lzzy - да изтръгнеш сърцето на дракона... Аз съм човек, който търси едно специално и същевременно едно общо отношение към себе си и към другите. Най-лошото (матристика) е, когато тоталитарните нотки не предизвикват общностна реакция. Хана Арент, макар и с общностен attitude, не мисли достатъчно хронично (математично): и защитава до последно (пред Ясперс) Хайдегер. Сещам се, че асистентът, който ни водеше упражненията по философия, реши, като за бъдещи инджинери, да ни илюстрира чрез математическа постановка как "работи" диалектиката; запъна се (забравил съм какъв беше) ... запъна се моделът, почеса се нашият по главата и отсече: "математиката, не съобразих, е метафизична наука" (разбирай науката при метафизиката). Ех, математиката, казвам разширено (т. е. диалектично) аз, е метафизическото. Зададох тогава (срещу спекулацията "нисък човек е който не е висок човек") въпроса "на какво ухае умрял човек" (Heavy Metal!) и всички се превиха... от смях. Това е да се изцепиш: пръдня в парфюмерия, чуват и не слушат. Защото понякога, за да се вслушаш, трябва да слушаш с носа си, бъркайки с език в гъза си. "Следвай носа си", беше казал не кой да е, а Гандалф. Чувствителни носове - сладко-сладко - колкото щеш у нас - и за гадното, и за префиненото, - ала Гандалф го няма, няма го... (Вкусът на живота.) "When the senses are shaken, and the soul is driven to madness, who can stand?"
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
