Хусерл: "субект ли? субектите се мислят; об-ект се раз-личава суб-ективно, доколкото е с-мислен".
Ръсел: "обект ли? обектите се казват; суб-ект се раз-личава об-ективно, доколкото е с-казуем".
Анселм: "Господът е с-казуем суб-ективно, бидейки с-мислен об-ективно".
Та проблемът тук, макар Хусерл и Ръсел да се взаимонеутрализират, е (както е забелязал Кант) граничността: че центърът е функция на периферията. Ала отпадне ли в "дяволите да ни вземат" периферията, Ръсел печели, Хусерл губи: не е толкова важно дали съществува господ - а че тъкмо по Силата на доказателството е мъртъв.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
P. S. Някога в Мрежата най-обширният тогава у нас, в България, философски форум приюти своята най-посещавана и разпалена тема, "Онтологическото доказателство, че съществува господ"; авторът беше моят учител.
