Ами "устройване по красота, вместо, нежели иначе, ала тъкмо с погнуса, да признаваш амбивалентността*" - че избягва се това мое, да, моето, изречение, отстранява се и от разискване (Киркегор), и от разискването (Хегел) душата, поканва се в Парадокс именно душевността**: нещото, на което Витгенщайн контрафункционално се противи, свива се, чувствайки се принуден да крие уж свое някакво си т. нар. "не-аз". Е?
----------* Дух-тяло | душа <-> дух | тяло-душа.
** Както откъм музиката, пък че към философията намирам за завладяваща Lzzy Hale, то тъй откъм философията, пък че към музиката намирам за завладяващ Bertrand Russell.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
