22 юни' 2021. Ами ни най-малко не е шедьовър... Слушали ли сте скоро нов, ала NWOBHM, класически метъл? Китарите да не шумят, барабаните да чукат сякаш в естествената си динамика и тембър, а басът да се откроява, хармонията, нежели звукът, да реже, пък реверберацията да е уловима, вокалите да не надвикват инструментала, спектърът да е зониран, та и въобще - без (в творческото значение) wall of sound? Обем, пространство, заобленост, тъга и свежест. И все пак, но и тъкмо поради това продукцията да е съвършена и равно мастерирана, стегната, балансирана и пр.? Препоръчвам в споменатото отношение "The Powers that Be", албума отпреди 4 дни (18 юни' 2021) на пенсилванците (т. е. земляци на Lzzy) Pharaoh. Но и в другото: че китаристът и барабанистът не оставят нищо за инструментите си. А и - Iron-Maiden-ските разкошни идеи. Припомних си 80-те, аудио: link. Показателна къмто всичките е заключителната песен ("I Can Hear Them"), "наблюдавайте" хармонията, за да усетите продукцията: link.
