Чух от Петър Увалиев тази хайдегерианска максима - винителния падеж. Ала можеш да избереш да кажеш и обратното (диалектика) към което мислиш да кажеш - ами дателният падеж (опровержение, що преди няколко години чух по телевизията от един млад философ-французин) ... Ето версията на Lzzy Hale: "you don't choose the language of music - music chooses you" (6 юни' 2021, днес, Twitter, link). Езикът, освен ако не е чисто музикален, не иззема метафизиката... Проблем ли ми е да философствам? Ето че без (в стремеж към) Лизи моето философстване би ми било собствен (матристика) нежели несобствен проблем.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
