Шушукаха си нещо батковците. Трябвало да събера камъчета, обли и цветни. Дворът беше осеян. Аз обходих цяла четвърт, моята си! Въртях се, тътрех коляно след коляно... Бях пет или шестгодишен, с грейнали очи и прехапал език. Моето дворче, казах си. А те: спогледаха се, прихнаха. Подритнаха я, сритаха я моята могилка. "Хайде, ставай да се прибираме."
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
