"My self tapped me on the shoulder
and reminded me of all of the things I've accomplished;
you too can have a seat at the top of the world if you so desire"
Lzzy Hale, 31 май' 2021, Instagram (link)
Ето студийния оригинал на Soundgarden, аудио: link...
31 май' 2021. Тя никога няма да прочете по-хубави страници за себе си... Чистият източник на пеене са двойката гласни струни. Дотолкова би следвало да се пее с окръглена (както ни учеха по пеене) уста: въздушната струя да ги задвижи в неприкоснато трептене. След което, в различните резонансни зони (гърло, небце, нос, бузи, устни..., с вмешателството на езика), въздухът да затрепти вторично и се внесе тембър. "Бел-канто" се нарича облагороденото пеене: да се пее максимално звънко с минимално напрягане. Въздигнали са го в научна практика вековете.
Lzzy Hale е развивала своята певческа дарба джелатски, т. е. силово, мускулатурно, нежели мускулно. Тя, видиш ли, пее рок! Жестокото непрестанно и дългогодишно напрягане, викане и крещене, плюс текила и уиски, е огрубило гласните и струни, като допълнително ги е изложило на възрастовите промени. Изгубва в началото на своите 30 години Лизи краищата на естествения си диапазон, звънливостта на гласа си; а през 2016-та - изобщо гласа си ("спрете веднага водата, че да не ви спра изобщо водата", се бе заканил в една казарма един командир) ... Пренасочва, от лекар на лекар и от педагог на педагог, техниката си, започва зорлем да се дере с помощта на гърлови вибрации, за да запази своята сила. Овладяла е до съвършенство резонансните си зони, ала те вече не оформят тембър, пулверизират бленда (късния Джо Кокър).
Мнозина дори кървят, късат, оперират гласни струни (напр. Tom Keifer, чиито фотоси е цалувала в ранното си моминство) ... Лизи, за да компенсира "отказа" на диапазона, прибягва поединично до различните резонансни зони. Ала за сметка на плътността, блендата, силата и въобще тона. Та ето защо най-високият и най-ниският регистър ("предавка") у нея, въпреки безпогрешната интонация и компенсацията, са все пак неубедителни. Тя знае това, не пада по гръб и "резонаторите" единично използва обикновено за орнаментна добавка. И нещо повече: научила се е да регулира баланса към основното си гласоизвличане.
Но в някои случаи се увлича да греши. И особено с кавъри, които - от артистически съображения - налагат да се пее през цялото време много ниско. Тя в подобни случаи козметично въвлича щипка носов формант и едно засилено вибрато, заедно със "зяпаща и глъткова модулация". Нека чуем "Fell on Black Days" на Chris Cornell, Loudwire Music Awards' 2017; изпълнява (с Halestorm) Lzzy Hale...
И все пак, а и въпреки отвратителното, гаражното озвучаване, Лизи, бидейки ламя - и
боксьор, що умее не само да нанася, но и да понася удари, - се справя
виртуозно: забавила е темпото, понижила е тона, подчертала е
монотонността, емоционализирайки отгоре (макар че прекалява със
зяпането, ала се отплаща с тежък поглед) ... Трудна за нея песен: тя не
го издава, публиката обаче го усеща, стаява дъх. Лизи винаги се доверява на тялото си, тленността... "Градацията, емоционалната градация... това е важното и друг не го може!" И дикцията.
Починал е Крис Корнел. Като пък през 2019-та нашето момиче преотстъпи посмъртно нему задкулисно наградата Грами... Ах, печели от всичката тая работа Arejay Hale, lil bro, барабанистът! Чуйте и вижте 5-те минути, забележителния ход, по който Лизи Хейл извървява до изгрев песента, една онтогенеза; и усилете повечко - а и защото "само извървените мисли са ценни":
