Матристика: любовта, откъм "екзистенцминимум", стремейки се към щастие - ами дочаква все по-формално свободата.
Функционалистика: свободата, откъм "екзистенцмаксимум", дочаквайки щастието, се стреми, та евентуално все по-съдържателно, към любов.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
