Станали, посрещнали го, никой не свалил шапка, държали се отвисоко един-друг. Бонапарт, по-нисък с една глава от тях, бил в самото начало на своята кариера. Премълчал и седнал. Седнало и командването. Свалил Бонапарт шапката си, поставил я на масата. Свалили шапките си и те, чувствали се сега равни по ръст нему, техния непосредствен командир. Поставил Бонапарт шапката си, никой не дръзнал да постави своята, нямало вече тях кое да ги държи, неувереността ги напуснала. "Няма страшно", им сякаш казал.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
