"Scott Stevens is an American-born songwriter, producer, singer and instrumentalist. He co-wrote songs on the Halestorm...
No. 1 on the charts: 'Amen', 'Apocalyptic' (от 'Into the Wild Life', 2015 - б. м.).No. 5 on the charts: 'I Missed the Misery', 'Mz. Hyde' (от 'The Strange Case of...', 2012 -
б. м.)."
Wikipedia (link)
"So happy to be reunited with my dear friend, my brother from another mother, my muse; my songsmith partner, the Desmond Child to my Bon Jovi, Scott Stevens; thank you for such an amazing week of soul baring, teeth gnashing Rock 'n' Roll!"
Lzzy Hale, 26 май' 2021, Instagram (link)
Подобна съ-работка гарантира хитове. Огромно количество от песните на Лизи издателят (Warner) отхвърля заради преценка по консуматорска невалидност. А условието пък за албум е да са отгоре на всичко осигурени поне два хита. Предстои да излезе в най-скоро време нов албум на Halestorm (с изд. Warner и прод. Nick Raskulinecz).
(настоящата снимка Лизи е прикрепила към горецитираното изявление)
Нечий коментар: "Can't wait to hear what you guys cooked."
Ето видео с показателна песен на Скот; и ни става ясно за какво иде (в добро и лошо) реч, полъхът на Kurt Cobain:
Скот, макар и талантлив, не е успешен сценично (с групата си The Exies, 1997 - 2010), прекалено жанров е; и успява сетне тъкмо в това, щото да захранва жанрово рок-сцената. Лизи в негово лице се нуждае от жанр, формат. Тя или съчинява, заедно с безличен съпровод, канто изсмукано (чуйте "Letters", опустошителна песен*, link), или върху готов, вкл. мелодически, инструментал ("Rebel", link). Инструментацията в двата случая идва отвън до детайли. Та музикалната сила на Лизи е антиаранжираща, stripping down; обикаля, постъпва, хваща от готова песен характерното и го сбива, схематизира го хармонически, натрапва го, градира го емоционално, съблича го и за нея нещата се изчерпват. Тя, при обратното движение, се разгръща в текста, разставяйки по него градацията, като често и хрумва някаква особеност, hook... Пределно нагледен е примерът с "No One Like You" (Scorpions); вижте, приключва за по-малко от две минути и не оставя каквото и да било да бъде казано или добавено; изсмуква емоцията и захвърля жанра, инжектира ти сълзи на радост право в сърцето:
Слушаш отново и отново и сякаш има още... Нима зная дали някой се е сетил (осмелил), или самата тя, да и заостри вниманието по издаване на множество strip-ове, цял куп (на нейни и чужди песни)! Аз мисля, че консуматорският успех би бил гарантиран... И само в собствено неин текущ, импровизиран съпровод на роял и камерна публика. Ето къде е основата на нейното величие, нейната световност. Китарата (на Джо) би внесла жанр.
Издателят, от една страна, разчита на нейната fan base, ала от друга се страхува и същевременно лакоми за mainstream-а, да, за рентабилността. Слезте тук, слезте в Долната земя, елате при ангажимента!
----------
* "Did you get my letter? If not, there's one on the way. I've been sober for seven years today. You saved my life in every way. My number one... When I hear your voice, it makes me feel awake. You say all of the things I could never say. You take all of my pain, make it go away. My number one." Писмата, които тя получава; и на които ето как отговаря. Издателят е допуснал песента като бонус, т. е. извън официозните 12 (от албума "Vicious") ... Засипват я с благодарствени писма родители на момичета и на девойки... Сигналният риф и флажолетите (заедно с едно смъртоносно соло) са, разбира се, на Джо; забележете в някои преходи баса. Барабаните са ясни... Разкошна изява на ми-фригийски.
