Религиозният стадий на лудостта

Ида от село. Велик ден. Би следвало да се чувствам гражданин. Интимността се опитвах неволно да накърнявам. Възлагах ней да сглобява при мен едно с друго публичното и частното. Конструирах междувременно един походен клозет. Нося на гърба си клозет. Неизчерпаем. Моят химически кенеф. Аз, както един Ломо-носов, не мога да разчитам на "инфраструктура". Камерата не е там, където трябва. Но аз, ако исках да пикая в храстите, щях да си остана родом. Та външният клозет у мен е просто символ. Е параклис сред разнесената тор. И вече баня. Кръст. Експликация. Терминация. Моите корени са горе в небето. Адът под небето. Доколкото раят там е крайпътното облекчаване. 1 май' 2021, Шумен. (Способен съм, че на нищо не съм способен.)

Допълнение към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

P. S. Виж и фрагмента ми "Сократик по неволя": link 
(съществената разлика между класично и романтично, 
Хегеловия Сократ и Киркегоровия Сократ)

 

Владигеров, сюитата "Класично и романтично", оп. 24 
(цигулка и пиано), видео (20-ина мин.):

 

 

13 март' 2019, музикалното у-ще "Добрин Петков", Пловдив, аулата

 

Милена Вълева* - цигулка; Александър Колев** - пиано

 

Класично: 1) Ригодон, 2) Сарабанда, 3) Алеманда, 4) Менует

Романтично: 5) Северна песен, 6) Страница от албум, 7) Малък марш

----------

 

* Уви, с "козлиное" при бавните места вибрато 

плюс микроинтонационни неточности тук-там***; 

но пък динамиката, и по гръмкост, и по темпо, е добра,

както и артикулацията

(въпреки че ми се струва как лиричните части 

подсказват, щото да се биха свирили малко по-търпеливо)

** Акомпаняторът е стабилен

*** Отличният електрокитарист се разкрива в средното темпо,

а цигулар - в бавното

Ригодонът напомня за Брамс

 

Сарабандата тук е примесен с модернизъм и романтика барок

и ми се струва най-красивото от седемтях (плюс оттенък от българска идилия)

Алемандата - типичен класицизъм

Менуетът (с флажолети и поканващо Паганини начало) 

е модерно вложен изцяло (макар и деликатно); 

ала и с характерния български почерк

И ето, северната песен впечатлява с хармонията, нежели с мелодията си

Страницата от албум е току импресионистична

 

Малкият марш звучи в уестърн (и мисля, че е изпълнен най-сполучливо)