OK.
"Somebody can think that I'm the best thing in the world, and that's cool; somebody can absolutely hate my guts, and that's cool too: all that really matters is how you feel about yourself" (Lzzy Hale, изд. Cover Nation, YouTube, видео, 8 май' 2021; link, нагласил съм показалеца). Ламя, дзверски човек... Тя, довеждайки ме все-таки до сълзи на радост... ами тя живее това, към което аз просто философствам! Едва сега се усетих какво казва: защото тя го "говори" отдавна. Но пък всяка дума е на мястото си, фразеологията е антиномично изчерпателна, слогът е както уравновесена везна, обобщението е като че ли на самата Темида; илюзията за, и дори фонетически, сентенциозност е толкова подвеждаща, че в днешно време философски уклоненият човек, уви, току подмине едно тривиално клише. Мен ме "спаси" симпатията ми, отвореността ми да бъда потресен... Думи на фарфара, елате.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
