(как се прави)
Събират се, свирят... Ами водят своеобразен диалог. Ето ги. Ето ни. Звуковото многообразие се параметризира по три направления, които... те са: честотен баланс, динамически баланс (виж дотук при Фурие) ... пък и да, редом с ансамбловия баланс. Ала честотният
дисбаланс се състои в
излишък, динамическият - в
недостиг, ансамбловият - в, да,
неравнение... И ето че базовата смесителна функционалност на звуковата конзола разполага с входни писти и изходна магистрала; всяка от пистите е верижно снаряжена с изваждащ високоселективно еквалайзер (отговарящ за честотното балансиране), плюс сетне компресор (отговарящ за динамическото балансиране), и плюс най-подир усилвател (отговарящ за ансамбловото балансиране). Подобно и магистралата; освен, разбира се, усилвател. Та смесителните настройки влияят същевременно една с друга (в логиката на своята подредба), предвидена е възможност и за автомация (памет) във времето. Процес, дарование, опит. Привеждат се по номинал всички настройки, за да се започне отнякъде. Прави се грубо едно равнение, отнема се после в съгласуване писти - магистрала "излишъкът", прави се пак равнение и т. н., итерации, докато... или не се получава, давай пак... се достигне "оптимум". Компенсира се, компенсира се по предходния подход... компенсира се "недостигът"... Или не се получава? Давай пак... провеждат се итерации т. 1 - т. 2, и не се ли получава?... И едва след като процесът по настройка приключи, звуковият (пистово) материал - подлага се тогава необратимо на смесване. Еквалайзерът (предзадава той в отношение своя крива за спектрално препрофилиране) и усилвателят са що-годе ясни. Но как работи компресорът? Нему параметризацията е четверояка: задава се праг, чупка, бързодействие по вход, бързодействие по изход. Т. е. над какъв праг (по гръмкост) да се задейства, в каква степен да се задейства, колко бързо да се включва, колко бързо да се изключва. Чупката при фина компресия е с коленен преход (за да се избегне switch-ефектът). Ала най-интересното тук е задействането, четирите варианта по артикулиране: legato (орган), staccato (арфа), portato (акордеон), tenuto (пиано). Беседата тук е метафизическа; метафизическа... нежели метафизична... Не мога да свиря, не мога да пея, ах, способен съм, че на нищо не съм способен! Дяволите да ни вземат. Дяволите.
