Функционализация: околността, бидейки поле (нежели едно убеждаване към историчност*), е начинът, по който единичността принадлежи на безкрайността, сиреч на диалектичната (по живец) приемственост от прекъснатост къмто непрекъснатост ("из-биването" и съотв. "у-нищожаването").
1. Безкрайната броимост: как единичността е скаларът, че винаги има накъде да се отброи (и ето мимикрия - физиономия).
2. Безкрайната запълненост: как единичността е векторът, че винаги има накъде да се запълни (и ето категориалност - конструкция).
3. Безкрайната гъстота: как единичността е тензорът, че винаги има накъде да се сгъсти (и ето модалност - интимност).
4. Безкрайната плътност: как единичността е спинорът, че винаги има накъде да се уплътни (и ето емотивност - дейност**).
Представа: "самата точка" (суб-ект***) Шопенхауер (Дисертация' 1813) при-вижда за Принцип на достатъчното (об-ектност) основание, че "корените" (класовете I, II, III, IV аспектно) са "мимикрията", "категориалността", "модалността" и "емотивността"; всичко у Шопенхауера по-сетне е литература. Онова, дето против Хегел не достигало, е функционалната (що току-що положих) диалектика (да си търсиш под Дзвера мястото).
* Матристиката.
** Политичността към убеждаване.
*** Об-винителят (да схващаш като об-винение в матристиката субективността, про-из-веждайки обективност: ето гения на Шопенхауер).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
P. S. 12 май' 2021, България, Служебно правителство. Обществената роля: става ясно (лъсна) защо Главният прокурор ("самата точка") трябва да бъде към Изпълнителната власт, не към Съдебната. "Министърът на правосъдието координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на правосъдието" и "осъществява взаимодействието между Съдебната и Изпълнителната власт". Ала-бала. Истинската му сега отговорност, грубо казано, са затворите. Единствената политическа фигура в Правителството трябва да бъде Премиерът. Министрите следва да бъдат нито нещо повече, нито нещо по-малко от органите на Премиера. Т. е. решението не е Президентска република, а тъждеството Главен прокурор - Министър на правосъдието. Пък Висшият съдебен съвет и Представителният президент нека си останат. Министърът на правосъдието да провежда координация не с Висшия съдебен съвет, а с Министъра на вътрешните работи. Като пък Премиерът, разбира се, отговаря въобще за координацията във и от-към Правителството. Тук е конституционният проблем. Матристика: предпоставката за държавособственическо задкулисие (гузен съм в моята некадърност: преходът интимно - частно).
