Не става без основа, а основа преди всичко е да намираме измежду си общ език. Та по време на игра ритнитопковците не намират измежду си, да, около топката, общ език, а своя употреба към език; като "съзират" за основа на току същия невям език кухината на топката. Ами куфеят, тъй да се каже. И нека при създалото се положение всеки от тях си веке представя топката, що да е избърната и нахлупена въ-ображаемо възглава: че нима играта им не би се за тях превърнала в песен! О, мало или много драматична, мало или много умела, но песен! Пък тъкмо житейската песен е което става.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
