"You listen to the radio,
Going where you wanna go,
Never stop to say hello,
Dodge friends on the phone.
'I don't give a rip on what to say,
I'm coming through anyway...
Life is never quite the same,
You always hope for a better day.'
Don't know why - or what's gone mental,
Pay no attention to the confessional,
Don't know what we are gonna do,
'I have no clue, got no clue'.
Running wild, but you're nowhere,
'Talk to me later or meet you here:
Don't ask me what we're gonna do,
I have no clue, got no clue!'
The ring of the alarm clock...
It's almost 6 o'clock,
Running quickly down the block...
You forgot that car* of ours.
'Make your decisions carefully...
Тhere's no time with family...
What do you want to do with me!'"
"No Clue", Lzzy Hale, 1998 (р. 1983)
----------
* Кош, колесница.
Била е на 15; съчинила е над хорър-акорди върху своя keytar нещо от рода на "Paint It Black" с щипка "Rock around the Clock". Записала e заедно с братчето си на барабаните и баща си на суингиращ бас най-прекрасната, въпреки, във втория дял, секвенционалната (като при нашата чалга) линия... най-прекрасната рок-песен, що във фригийски лад съм слушал, аудио: link.
Удивителните джазови дрибли, брейкове, ролове и подскоци на 12-13-годишно момче: то ще израсне във върховия рок-барабанист днес, за да го обявят, о, момчето, за преродено в Keith Moon... Плюс нечуваното насъбиране на хвърковат, да, чисто емоционален подем в инструментална пиеса. Нечуваемост, коят' след 10-ина години ще се групира около гласа. Охо! Че тя след две години ще проведе със Steve Whiteman своите вокални уроци, ще срещне тя Joe, своя китарист, ще подпише с Warner, ще се именува "Lzzy", ще се превърне в ламя!... И никога вече няма да изпълни "No Clue", и дори ще изпитва от нея свян... Ала затова пък ще я запази у себе си.
Ето на снимка едно от многобройните ранни издания (2000),
когато тя все още се титулува с цялото си име:
