Tabula rasa & IT

Черната дъска (онтогенеза): че в разговор, съобщавайки се, калкулирането е херметизиране, е подтема; аз съм, а ти, вие? темата нещо тук означава; буди доверие артикулирането (концептуализация, огласяване, обожествяване). Kалкулирането в родообщинно артикулиране (било според натурницшеанство, било според фройдизъм) удря на камък (о нещо като сметката без кръчмаря): необходима там е в последна (след Борджиевата жестокост) сметка, неизбежна е оная "phantasmagoria in hell" (Данте, Милтън, Лист, Annihilator), да, за пълнота на опита, Lzzy's филогенеза, чийто приказчик, о, през Декларацията за независимост, е самият Джон Лок (IT). Красота! Надежда... Изумителен философ: неговата tabula rasa не е някаква си т. нар. самост, а именно че вече черна, т. е. "white paper", за черно на бяло. "Sum, ergo cogito" (Ницше, "Веселата наука", 276: "един ден искам да стана утвърждаващ човек", пр. Х. Добрева). Картезианската самост, против "плоския (макар по "свободна воля", адамския) емпиризъм" (виж срещу Дарвин Шопенхауер), е самодейна (в случай на проведено докрай съмнение), закапачена, mind-body (& social), изисквайки (откъде-накъде!) за насрещу тъкмо господа трансценденталност, "универсалност", истина (Кант, идеал, пък аз възмощение): но Локовата, по живец, откровено си е диаболична, изкусителна, греховна, живителна, екзистенциална, киркегорианска, Ясперсова... Heavy Metal ("or no metal at all", Manowar). Себичността като "естествено право" нежели (като у Хобс) природа. Естественото право не е фундаментално - функционално е, неговата "роля" е конфронтирането, ин-формирането, съ-причестяването, особственостяването. Родообщинното артикулиране почива на фундаментална оправност, чиято отлика спрямо физическото клане, робство, расизма, сексизма и пр. е нищо повече отколкото едно предварително отстъпление, едно пазене вместо радикалното (take care of, сея в огнището ряпа) ... радикалното пред-пазване. Та себичност, повече себичност, никаква "себесност"! "Cry for the indians!" (Anthrax). Фронтовата истинно точка, въвличайки, извлича наркоза, оцветява се безкръвно, за да пре-питава. И ето я сама по себе си въобще интер-претацията. "Дяволът наистина е себичен", казал ми Господът преди да издъхне, "идеален е да се осефериш; Адам, бидейки все пак твар, беше лъжовен в свободната си воля, но как иначе би бил обичлив? нямаше как да не възлюби накрай в разт'варване изкусителката, пробождайки ме в сърцето; 'killing is my business' (Megadeth)".