(една терминологизация)
Конкретика на математическия наглед с (от душевността*) интуицията за живец: имаш идея, доколкото* си представяш нещо (може и абстрахирано); та математически наглед с интуицията за живец е светлината (може и едновременно).
Конкретика на предметния (от числеността**) наглед без интуицията за живот: представяш си нещо, доколкото** узнаваш (цветно) идея; та предметен наглед с интуицията за живот е сетивността (може и едновременно).
----------
* По себичност.
** По себесност и самост.
Да бъдеш жалък. И ето, по интуиция за живот себичността е числима в себесност и самост. Удържа се отявлено в радикален до живец спор, ала все-таки успоредно по хоризонтала и вертикала. Координатна точка, прицелна, мерникова. Като да те боли нокът, сиреч нетърпимо и безопасно - и без изстрел, понеже те боли да натиснеш спусъка. Спор за етиката: как е възможно, че разговаряме, т. е. че отново вече, отново без да се един другиму търпим, сме един другиму търпеливи. Няма ги думите, търпението ни в разбиране по принцип е функция от взаимната търпимост, взаимната снизходителност, взаимната, взаимната тъй или иначе! Да, и моята... Нетърпимо и безопасно. Интелектуален някакъв сърбел. Не говоря за разбирателство. О, или... способни ли сме на споделено смирение? Първото би било долно, а второто - възвишено. Кракът ми трепери, иска да тропне, да се окопити заедно с другия. Представяте ли си да седях в църква! Разхождам се като преял кон, опитвам се да се втренчвам компетентно в стенописите - никой, при все острите погледи, не би ми рекъл, че изглеждам невежо. Кавалерист връз оседлан кон, кавалерист на стреме! Прагматична е гордостта ни напомняща юношеска чест. Писателите или героите? Bildungsroman... Та ни тъй, ни тъй. Ах, да, етиката. Обелената до костен мозък. Ето как търпеливо идват думите: "don't say a word, I know everything" (Lzzy Hale), link. Тя ме напълзява. Думите не са играчки, и особено в любовната игръ. Ти ме научи да чета, чета с игла в окото, пък тя - да пиша със собствен почерк... и собствено мастило, прокапващо тук-там, и омазняващо тук-там. Нищо, че звучи женствено. Тук е лингвистичната калкуларност: не разчитайте на препинателните знаци, поддържайте пункту(о)ация! Бод зад игла. Аз съм шевна машина и в писането, и в четенето - търпеливо пиша и чета с нетърпение. Нито един препитателен знак! Или по-скоро шивачът, шивачката, шибачката. Едностранна харизма - тя не би била моя. Жестокото ми изискване, но издържано свръх, и всъщност под, голата, да, "око за око" справедливост. Воайорска етика, етика изпод одеялото. Моето себеизвадено, след претърпяно ужилване, жило. Когато харизмата не беше на дневен ред и се редяха нощните порции. Една необходима точка заради едно излишно "когато". Нервът и дистърът към закоравелите джазмени, мътната Джимара и домашната омара. Точката върху "и"-то билингва. Защото, за да се прицелиш, трябва да си подложиш (so it's on and on and on, it's Heaven and Hell) ... трябва да си подложиш... Аз обаче се целя в себе си, бидейки снайперистът и жертвата. И трепери ръката ми, вълнувам се, раздувам се: Парадокс на Ръсел... и на Киркегор. Тупам се в гърдите тържествено, сменят ми подлога след подлога, аз съм подлогът, човекът! Човек не може и да се спука - ако не го заставят да се свие и го спукат от бой. Толкова ли съм жалък? Толкова ли е зле положението ми. Жалък съм морално, жалък съм панически и няма кой, върху доволството на моята леност, да ме загърне, повие. Стига с тоя трансцендентален, тоя сексуален, тоя стенописен и хлъзгав на пипане морал с неговото демонтирано скеле. Лицемерието е на ход. Физиогномиката. Погнусата. Нокти при нокти, сърце при сърце.
