(анализ по Miss Hav[e]-i[s]-sham)
"Сговорната дружина планина повдига", се чете при изкопа. Строиха мостове, отглеждаха деца... "Елате", казва Lzzy. Чули сме я. Идваме с покани. Да. Езикът е домът на пребиваване. Интериорът е словесен. Думите са домакините. А гостите сме ние, хората. "Not gods, not giants, just men"*. Представят ни един на друг, за да говорим помежду си. Докато смъртта ни раздели.
----------
* Conan's father:
"Fire and wind (природата) come from the sky (метафорично), from
the gods of the sky (едва ли не господа). But Crom is your god. Crom, and he (метафорично) lives in the
earth. Once, giants (в хюбрис) lived in the earth, Conan. And in the darkness of
chaos, they fooled Crom, and they took from him the enigma of steel (оръжието за власт).
Crom was angered. And the earth shook. And fire and wind struck down these
giants, and they threw their bodies into the waters (потоп). But in their rage,
the gods forgot the secret of steel and (не се нуждаели вече от нея) left it on the battlefield (новия свят). We,
who found it, are just men ("хобити"). Not gods. Not giants. Just men. And the secret of
steel has always carried with it a mystery (воля към мощ). You must learn its riddle,
Conan. You must learn its discipline. For no one - no one in this world
can you trust. Not men, not women, not beasts (тварите) ... (посочва той в шепот меча) This you can trust (властовото оръжие като доверител на волята към мощ)." Така ли е, т. е. в мълчание пред порутено време и нищо повече? Едни, в последна сметка, големи надежди и нищо повече? Къде ни отвеждат романите, заникъде ли? Една лъжлива каденца... Велики думи в невероятното изпълнение (монолог) на William Smith (Фалконети в "Богат, беден"):
