(характерология)
1. Площта е изометрична.
2. Равнинната площ е отворена, повърхнинната - затворена (тя има поне изглед за
дъно).
3. Точката е заложбата да се принадлежи на повърхнина, е способността, значи, за
точков наложително характер (Гаус, theorema egregium).
4. Повърхнината може (изометрически) да се издуе сферично (та срещнете един с
друг пръстите на двете си ръце и се убедете). Наш, embedding theorem.
5. Равнина е повърхнинно непостижима другояче освен в диференциално ("една
идея") отнета метрика: точкуването ("колкото" да се точкува).
Хората живеем заедно. "Първият човек" също. Да, човек, нежели по природа, е темпераментно заложбата, ето, да се принадлежи на общество, е способността, значи, за човешки, в изграждане, утвърждаване, характер. Аз съм себе си и видът. Как помежду ни видово хората сме човеци? Как принадлежим на общество? Различията в принадлежността към обществото - трябва ни да се компенсират общностно, сиреч характеровите различия или, ако съм сам, характеровият ми уклон. Обществото не може (тоталитарному) насила да съзнава себе си като общност. Т. е. общностната нагласа (про и/ или контра) в обществото е по необходимост. Човешкото е непостижимо другояче освен във "виртуална целувка", що е избистрена в латенция на харизматическо, едно всеки път балансирало се взаимопросмукване: човекът, ecce homo*, що не сме си ние.
И ето че родообщинната оправност, бидейки отсъствието на общностна нагласа, е собствено нечовешкото: елате, отсам го нашего брата и съответно оттам го фантомнаго - елате, за да бъдем всинца.
(На Хана Арент не достига калкуларна подготовка.)
----------
* "Римски цезар с душата на Христос", "Волята към мощ", 983 (Ницше).
