"Swing your hammer to crack the sky,
Lift your cape so that you might fly...
Crush the infidels in your way...
Gods, monsters and men,
We'll die together in the end*"
Manowar, "The Powerhead"
(Шелер и Аристотел: сглобка)
Калкулиране: мярата е оценка, сърцето е ценност; че животът: с патерици (смърт, т. е. плът) или** пък с кокили (по живец, овиняване, себедиалектика, аг-ония, горнение, обезплътяване, хиперстазиране, вал-енция). Голяма работа съм аз - един хрантутник, романтичен... Шопенхауер с неговата Каролине, Киркегор с неговата Регине, наследниците; Ницше с неговата Лу, пенсионерът. Аз с моята Лизи. Всите ергени заедно; и натюрелът при всекиго от тях разцъфва с "жената на живота".
----------
* Узнавайки нашия Император (и самите себе си).
** Изземаща дизюнкция (смъртта като умиране, ек-стаз, ин-тензитет, потръпване, отмиране, изпепеляване, спомените са пепелен отблясък: бълнуваме, та сме живи).
Киркегор, Дневниците, 1854, тетр. 32, стр. 122, "I Came to Cast Fire upon the Earth" (Лука 12:49), пр. на англ.' 2018, гл. ред. Bruce H. Kirmmse ("Kierkegaard's Journals and Notebooks"):
- Абз. 3. "In Kruse's adaptation of 'Don Juan', D. J. says of Elvira: 'in her eyes there burns a fire as if from another world', and that is why 'his heart thumps at the sight of her'."
- Абз. 4. "... (in Baggesen: 'burnt out to spirit') ... some burn out to ashes, i. e., in fire they do not become: spirit."
- Краят. "One can almost hear the jeering of these inhuman (мъртви, гнусни - б. м.) emperors as they said: 'Christian, after all, wanted to cast fire upon the earth, so let the Christians serve as torches'."
Белоногият арбитър ([ан-] нест-инарски танц, обременената мъдрост, собственият темперамент): разпалване, факлите захранват пепелта.
Разпалка ли (отлив на живец, животът потъва в разум)? Харесвам Lzzy, отговаряйки за страха си (прилив на живец, разумът, ето, потъва в живот: общностна хар-изма изплува на мястото на църк-овната, сиреч на от-съст-ващата, приютява).
Докато живецът, бидейки понятието непонятност, изстъпва в диференциален баланс между живот и разум. А църк-овна харизма, похлупак над живот и разум, уравнител, отсъства поради светския характер на присъствието си, изключая гробищата. Т. е. класиката, да, предвид Imperium Romanum, е мъртва. Дяволът, но с него и аз, няма алтернатива освен самото, самото Божие слово, моята храна за полемика и за, не щеш ли, опрощение... Безмолитвен монах, един чекиджия, възползващ се от свободата на словото.
