"Ще съм толкова по-близо до Lzzy, колкото по-голям среден пръст покажа против идеализма." Сиреч тя не е цел - всички цели са наужким, - а средството, призивът, звярът, нашата самоцел и трябва без преки и шумни, без площадни пътища да бъде извървяна, "оправянето" би я, за наша сметка, захвърлило встрани, употребило, изоставило, възобновило. Козите пътеки също... Ние, подтичвайки из градинките - нека просто си я подхвърляме. "Росата пада по тревата, когато нощта е най-безмълвна", Ницше, "Най-тихият час", пр. Ж. Гълъбова. "... всички те се оказаха заедно", Франц Кафка, "Нощем", пр. Л. Люцканов: "... ти един от стражите ли си, който търси другия, размахвайки горяща главня, взета от купчината съчки наблизо? Защо бодърстваш? Но нали е казано, че някой трябва да бъде на стража. Някой трябва да бодърства." "... send not to know for whom the bell tolls, it tolls for thee." John Donne. "Слабата" мисъл, която Ватимо има предвид. "Код Lzzy". Калкуларност: "Светата троица" е (функционално) безусловна; всяко нещо в условието на възможността за, бидейки част от цялото, е ("Творение") в резултат от аналитично (на "Отца") съждение и подлежи в ипостас (чрез "Духа светаго"); пък условието за възможността от предполага (у "Сина") хипостаза, плът, предпоставката за a priori синтетично съждение ("Свободна воля", елате). Дяволът - кара ни да се съмняваме в плътта.