"So many things can get you high,
I'm gonna try 'em all just once before I die;
And you can analyse this situation:
To me it's all just mental masturbation*"
Sammy Hagar, "There's Only One Way to Rock"
Отворената съвест: нетърпелив си да приобщиш в търпение оня, що ти прави изречение.
Имаш идея, доколкото си представяш нещо; т. е. колкото по общ е щрихът,
по-изгладена кората на съвестта, толкова по-едър е растерът. Живопис.
Затворената съвест: търпелив си да ти се махне от главата смущаващият нетърпението ти. Представяш си нещо, доколкото узнаваш идея; т. е. колкото по-ситен е растерът, по-нагъната кората на съвестта, толкова по-подробен е щрихът. Живопис.
Погнусата е далтонизъм на плътта**, пък отчаянието - вълнението да те е гнус. Ницше се беше хванал за Дионис от отчаяние (което Киркегор задочно поднесе). Но сега си имаме, ето, Lzzy, голямата смърт, която, щем - не щем, да ни въдворява да живеем (да си дишаме, работим, пишем стихове... тъй както умеем). Останалото дионисийство е родообщинна оправност, джибри, да, суровина за дестилат. Ето защо аз самият празнувам Св. Валентин нежели Трифон Зарезан: харесвам Lzzy, не виждам лошо в хубавия дестилат. Казват, че го правели от зрели плодове или от зърнени култури.
Живителната шира сега е ферментирала во истине, избистря се в едно-друго живецът: изискуемо е, било едно или друго, бутилиране, отварачно затапване, етикиране, цивилизована продажба.
Аз... изпод тъмата на хаоса аз просто харесвам Lzzy.
(Текстът допуска ироническо четене: amor fati; иронията в случая е ореолът около рок-звяра... и около прог-звяра. "I'm bi, and have had many three-/ four-/ fivesomes in my life, I'm not against a poly, but right now I have one king partner, and everything else is candy", Lzzy Hale, 14 ноември' 2020, Twitter, link. Велика! There's only one way to
Rock - рекламата.)
** Талес бил алерген, та отказал от рефлекса боговете да преглъщат слюнката си - запушил им носовете, рипнали боговете и започнали да кихат и храчат.
