Обстой, т. нар. Gestalt. Интуицията подсказва, че зад феноменологоса "има нещо".
Изпада се в херметизъм (херменевтиката върви с феноменологията).
Хермес ("шерчо"), Меркурий ("мерчо").
Спектърът, повече или по-малко сив, е разположен линейно; та зеленото (най-общо) е по средата, червеното е в бавноосцилатния (т. е. топлия, "празния"), "вижда" се съпоставително, край, синьото е в бързоосцилатния (т. е. студения, "пълния"), въпреки че и двата чезнат в чернота (антиномия):
Но големият парадокс е как, споени в кръг, краищата плавно прехождат едно в друго:
Цветността на цвета е качествена, понятийна е; цветът количествено е безцветен, понятен е. Сивотата е амплитудата на осцилация, пък цветността количествено е честотата на осцилация.
Осцилация на цвета (т. е. не говорим за светлина, фюзис).
Превалящото "±"-количество снема антиномията (амплитудата не може да преваля, "угнетява"). Понятийността е понятна. Хегеловата диалектика (тук) е невалидна.
Цветът е шарене. Живак е "шарчо".
Шаренето се шери и мери: калкулация, спектър, обзрение.
Харесвам Lzzy (обстой), гнуся се от родообщинната ни оправност (обстоятелство). Използвам кухененски нож, за да не разкъсвам хляба... Безмолитвен монах, един чекиджия, възползващ се от IT и свободата на словото.
