Растението като хоризонт

23 ноември' 2020. Ясното е осното, осното е росното (калкуларност, вкл. етимологически, ала и че росата "пада" диференциално в конденз, докато растението изпарява интегрираща се и надвисваща в облаци, мисли влага). Завоите, осевата линия е правата. "Нощно шофиране" е заглавието, що бих поставил, "челният в перспектива сблъсък" (парадоксът) на техниката с природата; човекът като потърпевш; перпендикулярни, взаимонепроективни са двете, интегралното и диференциалното, направления (Хайдегер, "науката не мисли") ... Но ето що, в удивително красива фраза, е вписал към снимката си Joe Hottinger, Нашвил. Да, 18 години до ден днешен китаристът, фотографът и партньорът на Lzzy Hale: "caught Clarence the Ash in a beautiful gradient" (20 ноември' 2020, Instagram, link). Дърво ясен по залез, есенес, с опадали листа; и чернее като сянка или силует, фрак пред залязващото слънце, отваря се проход, нощта. Надстрояват се към небето цветовете на дъгата обратно (двойната дъга, надстроечната е като върху ретина). Капилярна разклоненост. Растителната перспектива нагледно е обърната по чисто символичен път. Мозъкът спрямо шията. Пък аз дума не обелих относно кадъра: как самият е рамкиран, балансиран, стилизиран, емблематизиран, символизиран... И дори на Шопенхауер не би дошло на ум подобно нещо. Изключителен фотограф!... Това е и мой поздрав. Игдрасил е ясен. Аз без моето обучение нямаше да забележа нищо, нито дори самия фотос; а сега бих могъл да напиша книга. "Изворът на вселената" (вселената се раздува и раздува, тя непрестанно извира, храни се, нима е полюция, 
т. е. "Господ се е изсекнал", падение, срв. Сартровия кестен, коренището) ... И все пак бих надсловил другояче, за да се отърва от езотеричното звучене.