(изпод тъмата на хаоса: аз просто харесвам Лизи)
Чудя се. Това е моят ход, "код Lzzy", моята книга. Всеки за добро там е като че ли зомбиран към своята костенурка. Ала що съм аз? Един Ахил, който безнадеждно се надява и пише ли пише, и все по-измамно близо (оказва се). Пък истинският тичал с мерак... "Някой (отсам - б. м.) трябва да бодърства" (Ф. Кафка, "Нощем", пр. Л. Люцканов): що ли трайно е просъница?... Меракът умира, значи че, последен, та с него - надеждата. Отчаяние, трайната болка да умреш: боли ме, трае нетърпеливо под житието ми, ужасява под сърцето ми; не ми се умира от рак или деменция, глад, как ли е да умреш внезапно? Лесно е да се каже "на война" или "гръмни се"... "Боговете", изпод тъмата на хаоса, узнават своя император, просветляват се, изсветляват, потъват вдън земя, яко призраци. "Long live Rock 'n' Roll", току от Dio (мъдро) ни запее Lzzy първо при събуждане и заспиване, сетне наяве, а при портите - по другарство (виж текста). Портите... Raise your horns, елате! "And I'll see you all in Hell" (L. Hale, "Everyone Dies"), чува ли я друг? Те са там, с нея са... Киркегоровият гроб, епи-тафът: "Det er en liden tid, saa har jeg vundet, saa er den ganske strid med
eet forsvundet, saa kan jeg hvile mig i rosensale, og uafladelig min Jesum tale." Den Danske Salmebog, Salme 622, 5. Разговорът още не е започнал, би било парадоксално. Вярвам и. Както и в случайната смърт. Т. е. аз просто харесвам Лизи... Разядосване. Поне да се имах за Бонапарт, да вляза в категорията "луд" и/ или "престъпник". Че у нас да искаш да водиш романтичен живот
е като да се имаш за Бонапарт, е да би се (ха, на, на ти, ама няма-а-а!) имал у философ на философите (мъдрост) ... Родообщинната оправност - една, в
своята висша добродетел, престъпна лудост (мутрите, от на майка ни...), а в своята низша -
островът Света Елена. XXI век. "Raise Your Horns with Lzzy Hale". Сякаш винаги съм бил очарован - живял ли съм собствен живот: нима съм се очаровал някога; срещнах я, 29 юли' 2018, дата от българското време... Аз съм самото очарование. И бих, вместо че ли "веднъж се живее", си рекъл, както винаги си казвам, и както би прошепнала по вятъра една мислеща тръстика: космосът е крив, правдата е мимоходом, давай, raise your horns with Lzzy Hale! La petite mort. Както и: "ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея)". Кой би си признал, че сам за себе си някому е отвратителен... Lzzy и нищожеството ми. Да я подхвърлиш в космически танц - долно е. "He is my anchor", казва тя за Joe, своя сподвижник. Есето се получи. Хайде, плащайте. Или... кажете ми "браво". Аз, без логическа, но и без демонстративна стойност, се опитвам да ви се докажа, да се сглобя, сиреч сам за себе си... хм, пъзел на себе си, фотос пред вас.
