"Riding up the alley in the rain... And the shadows at the gate, they seemed to be alive. And the dust of time that showed its mark. Dreaming, dreaming." King Diamond, "A Mansion in Darkness"... Рокът най-далеч от рока - имам предвид жанрово. Сиреч рок, що монолитно е рок, но е далеч, далеч. Ще чуете това концертно изпълнение, ще видите обзавеждането, как шета главният герой. Но думата ми е за най-големия майстор на цигулковата китара. Дисторзията отстъпва в забвение, мелодията започва да илюстрира, окръгля, израстват духове, растения, преминава карета... Обърнете внимание на първото соло, синята китара, дясно. Андерш Алхаге, Andy LaRocque от Швеция, едно не съвсем известно име.
