(амброзията и нектарът)
Отявлен е в идеалната прокламация и спекулация отливът на живец. Метафизиката у Витгенщайн и Хайдегер е обаче отсамна, укрива се тук в прилив на живец живецът, спотайва се, дебне да се нахвърли върху си, да изкльопа към прокламация разговора си и спекулация битието си изплювайки кокалите и се оттегли да храносмила, докле пак огладнее, вместо, ето, да изстъпва откровено в метафизическа рефлексия и снема метафизиката си. Пък у Хусерла? Ами фюзисът тук уж сам се гарантира: потенциалът е изворът на идеала, идеалът е каптажът на потенциала. Perpetuum mobile с картинки. Та въпросът е, че при това положение хоризонт се преднамира, т. е. че се угажда по, макар и отлив на живец... И ето ти предразположение да се тупнеш в гърдите: I see! Да се - като ще е, да е - изповърнеш: идеалната парадност от тихата вода! Плът от кръвта. "I wanna be somebody, be somebody soon" (W. A. S. P.). Да си ги мерим. But Lzzy, гълъбче мое... Аз съм Светият дух, невъзможен съм. Каква посредственост, какъв примитивизъм, каква вътрешност лъха от мен! Лъха и тук, да, в моя хоризонт на значимост. Пепел ми на устата.
