Бях в началото на хилядолетието вече с няколко години трудов стаж. Внедрен бях на работа уж съобразно онуй, в което се бях уж по семейна традиция криво-ляво квалифицирал и що заедно с цялата палитра се водеше "висше образование". За да се отчая и успя окончателно в несръчността си, навляза в интернетските форуми като насън и осъзная още в началото колко непригоден съм във възпитанието си да се срещам с хора от културните професии. Треска, прегаряне, напускане след общо 15 години. Нищо чудно как агонията ми сега, 20 години от "онзи миг", продължава да се задълбочава въпреки, а и най-вече заради достигнатото плато. Понеже влечението подбуди тогава у мен едно насрещно, едно par excellence морално (нежели в съпровод) искане, едно угризение и оправдание, та бе най-сетне окупирано от него. Настоявах... Уравновесих се, уталожи се дрямката на леността, прогледнах, озлобих се в спокойствие, уплаших се. Уседнах и пренаписах с родилни мъки и за пълно оправдание тъй нареченото ми "образование". Всички условия се оказаха на мое разположение освен професионалното. Настоявам, настоявам в плах и трепет.
